Арнолт Бронен - Езоп

Когато дал на хората виното, Дионис им смесил 59 59 Древните гърци са пиели виното примесено с вода, защото чистото вино било много гъсто и силно. три чаши и ги научил на изкуството да пият. Първата чаша е чашата на насладата. Втората чаша е чашата на веселието. Третата чаша е чашата на скръбта. Тъй учел Дионис.

— Затова, господарю, пий чашата на насладата и пий чашата на веселието. А чашата на скръбта остави да изпият по-младите.

Побеснях от яд. Нищо не можеше вече да ме спре.

— Млъквай, прокобнико! — креснах аз на Езоп. — Млъквай, адски съветнико!

Той само се усмихна:

— Ако продължаваш да смучеш тъй, скоро може да се срещнем с тебе в ада.

Възнегодувах:

— Мога да правя, каквото си искам!

Езоп тихичко се опита да ме усмири:

— Никой не може да прави, каквото иска.

Буйно размахах ръце.

— Човек може всичко!

Тогава обаче дълбокомислено се намеси един от моите ученици:

— Наистина ли смяташ, че човек може всичко?

Скочих върху средната маса и обявих:

— Живият е по-силен от мъртвия, а човекът е най-силното живо същество. Значи, човекът може всичко.

С тия думи вече докосвах границите на непозволеното.

Тъкмо това ядоса ученика ми и той дръзко запита:

— Щом като човек може всичко, може ли тогава някой да иде и да изпие морето?

Бях погълнал прекалено много непримесено вино. Затова чисто и просто извиках:

— Нищо по-лесно от това! Самият аз ще го изпия!

Учениците ми вдигнаха страшна врява, онзи обаче каза:

— А ако не можеш да го изпиеш?

Аз продължавах да се бия в гърдите и да се кълна:

— Ще го изпия!

— Какво залагаш?

— Целия си имот!

Тогава всички хвърлиха пръстените си на масата; хвърлих и аз моя, облогът беше сключен.

На другата сутрин се събудих с натежала глава; Езоп поля с вода главата и ръцете ми. Докато разтривах лицето си, усетих, че пръстенът ми липсва. Запитах Езоп.

— Къде ми е пръстенът?

Той отговори:

— Това не зная, но знам, че ти се прости не само с пръстена, а и с целия си имот.

Припомни ми за облога от миналата нощ. Завайках се:

— Човече, кажи как да изпия морето!

Езоп отговори:

— Предупреждавах те, ръгах те в гърба, виках ти: „Какво правиш, опомни се!“. Но ти не искаше да ме чуеш.

Паднах на колене:

— Езоп, моля те, помогни ми! Трябва да измислиш нещо, та или да спечеля облога, или те да се видят принудени да го обявят за невалиден.

Езоп каза:

— Да го спечелиш, не можеш. Ще измисля обаче нещо, та да го обявят за невалиден.

— Но как? Дай ми съвет!

— Твоят ученик е педантичен човек. Той е наредил вече вчерашният облог да се запише в магистратурата. А там ти имаш врагове. Те са регистрирали официално облога и с това са го превърнали в обществен въпрос. Застъпникът на твоя ученик ще дойде с един чиновник. Не отричай нищо. Потвърди и в трезво състояние онова, което си казал пиян. Останалото ще научиш по-късно.

Малко след това те дойдоха — моят опонент, застъпникът му и още трима чиновници от магистратурата. Застъпникът ме извика пред портата. Излязох. Езоп ме придружаваше.

Застъпникът пристъпи напред, показа ми служебния си печат и с официален тон ме прикани:

— Предай ми имота си.

Отказах да сторя това. Опонентът ми тържествуващо извика:

— Тогава опитай се да спечелиш облога!

Езоп се намеси дръзко:

— По-добре ти предай имота си на господаря ми! Морето се е изпразнило вече наполовина още преди да пийнем дори от него.

Моят опонент му изсъска:

— Езоп, ти си вече мой, а не Ксантов роб!

Езоп презрително го измери с поглед:

— Я не дрънкай!

Споразумяхме се да извършим тържествения акт по изпълнението на облога край самия бряг на морето. На пристанищния вълнолом, точно на мястото, дето пускат котва държавните кораби, отнесоха маси, столове, покривки, служебни жезли и една сребърна съдина. Покрай едната надлъжна страна на масата седнаха застъпникът и тримата магистратски чиновници; от двете тесни страни — аз и моят опонент.

Мигновено се стече огромна тълпа, която ни заобиколи и с напрежение зяпна какво ще стане. Едва ли имаше жител на Самос, който доброволно да се лиши от зрелището как ще изпия морето.

Аз обаче не се страхувах. Езоп ми бе дал добър съвет. Станах и запитах:

— Кой е блюстителят на облога?

Застъпникът се изправи от мястото си и протегна десница. Запитах:

— Какво гласи облогът?

Застъпникът даде знак на ученика ми. Моят опонент каза:

— Ти се обзаложи, че ще изпиеш морето.