Арнолт Бронен - Езоп

— Нищо повече ли?

— Нищо повече.

— Само морето?

— Само морето.

Махнах с ръка на Езоп, той грабна съдината, спусна се надолу по стъпалата към морето, напълни я и ми я донесе. Отпих една голяма глътка, след това казах:

— Граждани на Самос, аз заложих целия си имот, обещавайки, че ще изпия морето до дъно: морето, но само морето. Водата, която се намира в тоя съд пред мен, не е достатъчно солена. Защото, както знаете, в морето се вливат много реки, потопи и порои. Тяхната вода не съм обещавал да изпия. За да мога да изпълня условието на облога, нека моят опонент запуши най-напред устията на реките, потоците и пороите, та да не бъда принуден да пия и тях заедно с морето.

Едно невъзможно нещо бе отменило друго, също тъй невъзможно. Тълпата разбра, развика се бясно и заликува: бях победил.

Опонентът ми падна пред мен на колене и промълви:

— Учителю, ти си велик! Учителю, ти победи! Учителю, умолявам те: нека обявим за невалиден облога!

Милостиво дадох съгласието си. Застъпникът и чиновниците от магистратурата обявиха облога за невалиден.

Тръгнах си към дома през града. Пътят ми заприлича на триумфално шествие; навсякъде хората ми махаха и се усмихваха. Езоп крачеше след мен. При входа на моя дом той колебливо се спря. Погледнах го учудено. Той каза:

— Всичко това ти спасих аз.

И ми посочи къщата, двора и малката градинка. Кимнах с глава:

— Нали затова ти благодарих!

Той впери очи в мен, погледът му ме жегна:

— Сигурно с това съм заслужил свободата си?

Поклатих отрицателно глава и колкото и да беше тежко това за него, принудих се да му го кажа по-ясно:

— Свободата е сериозно нещо; а онова, което свършихме ние днес, беше в основата си шега.

И като го бутнах леко напред, го тикнах отново в дома си.

Неотдавна лекарят Демокед в Кротон разряза тялото на един жив човек, за да открие слабите места в организма на своя пациент. Точно тъй бих искал и аз да разрежа Езоп, за да открия силните му страни. Защото наистина се нуждая от неговите сили, които от ден на ден ми принасят все по-голяма полза; докато други неща в него все повече ми вредят. Ти обаче учиш: силата и материята са едно. Следователно и външността, и вътрешността са едно, а също тъй и битието, и постъпките на човека. Дай ми съвет как да проумея това единство в Езоп.

Междувременно момъкът се научи добре да чете и пише. Записваше всичко, което аз говорех в аудиторията, и умееше да отговаря находчиво на множеството въпроси на моите ученици. Откакто го имах, славата на школата ми се разрасна, въпреки че всички се страхуваха от хапливите шеги на Езоп. Отдавна вече никой не смееше да се подиграва с него.

От друга страна вече бе преминало времето на веселите му шеги. Колкото ме беше ядосвал по-рано с тях, толкова малко ме радваше сега новото му състояние: той се шляеше все намръщен и недоволен. Ако причина за това бяха мъжките му сокове, защо не отидеше тогава при слугините, които вече бяха свикнали с него и често имаха нужда от мъж, независимо от това как изглежда. Той обаче свързваше всяко свое излизане от дома с отбиване до пристанището, диреше особено големите транспортни кораби от Египет и разпитваше за писма и вести.

Погледнеше ли ме, чувствувах омразата му. Но защо ли всъщност ме мразеше? Никога не го бях бил както се следва, никога не го бях връзвал, никога не го бях предавал на стражниците за тъмничен арест. Ако не беше роб, щях да помисля, че е влюбен. Но невъзможно бе да е влюбен и досега, след толкова време, в онази фригийска девойка Родопис! Пък и Каприоза почти не й отстъпваше по хубост. При това тя беше доста темпераментна и може би щях да му позволя да спи с нея, макар по това време тя да беше любимата ми робиня.

Заех се с него.

— Какво искаш всъщност? — му рекох. — Ако не се смятат дребните задължения да свършиш тук-там по нещо, ти водиш истински живот на философ. Учиш, слушаш умни хора, никой не ти пречи да пееш, да пиеш и да играеш с нас. По-добре не би могъл да си наредиш живота, дори ако беше свободен.

— Освободи ме! — беше единственият му отговор.

Казах му, че се намираме в Самос. Тук можеше да го освободи единствено магистратът. Пък дори и да го освободяха наистина — а такова нещо не се беше случвало нито веднъж през последните две олимпиади, — в края на краищата нали трябваше да живее от нещо? Но от какво? Тъй като самоските административни власти по изрична заповед на геоморите не даваха работа на освободените роби, а за занаятчийства или търговия при него и дума не можеше да става, то той щеше да се види принуден да се услови нейде на същата робска работа, която вършеше сега, и може би при някой по-лош господар.