Арнолт Бронен - Езоп

— Признаваме се за победени от езика!

Извиках Езоп:

— Донеси нещо друго за ядене!

Той дръзко отвърна:

— Няма друго.

Просто не можех да проумея:

— Нищо друго ли няма, негоднико? Нима не ти казах: купи най-хубавото и най-доброто месо?

Докато търсех тоягата, за да го отупам най-сетне така, както заслужаваше, той подхвана усмихнат:

— Благодаря ти, че ми отправяш укора си в присъствието на тия учени хора. Вярно е, че ми каза: „Купи най-хубавото и най-доброто месо!“ Но кое месо е най-хубавото и най-доброто? Чрез езика се създава цялата философия, цялата мъдрост. Без езика човек не може нито да вземе, нито да даде, нито да размени нещо. Чрез езика се създават градове, издават се закони, разпространяват се учения. Без езика целият ни живот губи смисъла си. Има ли месо по-хубаво и най-добро от езика?

Приятелите ми казаха:

— Той е прав, Ксант. Не бива да го наказваш!

Сетне побързаха да се разотидат. Предстоеше им тежка нощ. Езиците и силните подправки напираха вече в стомасите им и както разбрах, разстройството доста ги измъчило:

Ето защо през следните дни те не защищаваха вече толкова Езоп. „Трябваше все пак да го набиеш!“ — ми казваха те. Ала сега пък аз на свой ред мислех за разума и за духовитостта му и не ми се искаше да го бия. Мислех си: „Ако го набия, ще залегна гордостта му и ще избяга от мене“.

Затова казах на приятелите си:

— Още веднъж ще дам възможност на Езоп да поправи своите дивотии спрямо вас. Два пъти бяхте гостени при мене зле. Третия път, кълна се в музите, ще бъдете нагостени превъзходно!

И така, хванах Езоп и почнах да бия на съвест:

— Аз съм философ, трябва да мисля за големите, не за дребните неща, по тая причина не мога да следя всяка твоя стъпка. Давам ти последна възможност да изкупиш позорните си дела; поканих за трети път приятелите си. Купи каквото е необходимо, за да мога да ги гостя. Но тъй като винаги вършиш точно обратното на онова, което ти казвам, купи този път, дявол да го вземе, най-лошото!

Дойде денят на гощавката, събраха се приятелите ми. Изглеждаха бледи и отмалели, още не се бяха оправили напълно от многото езици. Но какво беше купил, сварил, опържил и опекъл Езоп? Пак три блюда от език. Приятелите ми не куснаха късче и заоплакваха участта си.

— Ах ти, отвратителни човече! — креснах му аз, защото и моето търпение се изчерпи. — Какво си си мислил тоя път?

Той погледна спокойно най-напред мен, сетне моите достойни за оплакване приятели и се защити:

— Ти каза: купи най-лошото. Благодарение на езика се пораждат вражди, свади, завист, ревност, омраза, борба и война. Най-лошото от всичко е езикът.

Замълчахме слисани. След известно мълчание един от приятелите ми каза:

— Ако продължаваш да държиш тоя тип, ще те подлуди. Такъв един коварен роб не струва спукан обол.

Останалите му дадоха право, Езоп обаче се нахвърли върху своя нападател.

— Кой е коварен? Ти си по-коварен от мен, защото насъскваш господаря срещу роба. Какво изобщо си тикаш носа в неща, които засягат само моя господар? По-добре завирай носа си в своите работи!

Разтреперих се от яд и си казах, че сега вече трябва да го набия. Ала после си спомних за тебе, Талес, и за онова, което бе казал ти за побоя над робите. Та реших да дам още една възможност на тоя тип да се отърве от наказанието. Рекох:

— Ти обиди моя приятел. Каза му, че си тикал носа в работи, които не го засягат.

— Това и прави — държеше Езоп на своето. — И носът му е такъв един голям, та да може да го тика навсякъде.

— Голям или малък — всеки човек си тика носа навсякъде. Това е присъщо на хората.

Езоп възрази:

— Има нескромно любопитни, има и обикновени хора.

— Хубаво — рекох аз, — ти все много знаеш. Още веднъж, можеш да се отървеш от наказанието си. Доведи тук един такъв обикновен човек, който не си тика носа никъде. Нека изяде тия езици или пък друго нещо. Но трябва наистина да бъде обикновен човек. Прояви ли нахалство само веднъж, ще си мълча. И втория път ще бъда милостив. Но ако тикне за трети път носа си в неща, които не го засягат, ти ще си получиш боя!

Езоп излезе да търси обикновен човек.

Отишъл на агората. Там имало голяма навалица. Всички викали, блъскали се и плюели където им падне; ала настрани от глъчката, на един камък, седял един човек и четял някакъв свитък папирус.

„Ето човека, който ми трябва — рекъл си Езоп, — всичко му е безразлично, той ще ми помогне да отърва боя.“

Отишъл при него и го поканил на гощавка у нас. Сетне се върна.