Арнолт Бронен - Езоп

Ала той се усмихна едва забележимо и подхвана:

Всички животни, предназначени за клане, виждат пред себе си колача. Кравите си мислят, че иска да ги дои, воловете смятат, че ще им слага ярема, овците предполагат, че се готви да остриже с лъскавия си нож вълната им. Ето защо те се доверяват на човека и безмълвно отиват към своята гибел. Ала свинята знае, че не може да мъкне ярем, че няма ни мляко, ни вълна. Тя знае, че от нея човек може да вземе само едно: кръвта й. Ето защо тя няма вяра в човека и посреща смъртта си с отчаяно квичене и дърпане.

Много наздравици вдигнахме за тоя отговор. Ала за съжаление броят на онези, които пиеха, все повече намаляваше. Когато останахме само ние двамата — аз и моят Езоп, — тръгнахме си най-сетне към къщи.

Обхванат бях от голяма нежност към моята най-добра приятелка. Бързо се отправих към спалнята. Тя беше заключила. Похлопах на вратата:

— Отвори, най-добра моя приятелко! Искам да те погаля!

Чух как жена ми с негодувание скочи, сетне изджавка:

— Коя ти е най-добрата приятелка, подли мръснико!? Знаех, че спиш с робините, но от днес вече зная, че си още по-лош: че вършиш същото и с кучките! Махай се по-скоро, а утре ми върни зестрата!

Изтрезнях на часа и погледнах Езоп в очите.

— Каква попара си надробил пак?

Съпругата ми излезе от стаята, високата й гръд потръпваше от негодувание; стори ми се безкрайно прелъстителна, дори както се караше.

— Не прехвърляй вината все на Езоп!

Въпреки това аз я прехвърлих:

— Езоп, кому даде лакомствата?

— Както ти нареди.

— Какво наредих аз?

— Дай ги на най-добрата ми приятелка!

Тук вече се намеси с вой и жена ми:

— Точно така каза и на мене! Даде ми да видя лакомствата, а сетне извика кучката и рече: „Ликена, яж, защото ти си най-добрата приятелка на нашия господар!“ И трябваше да гледам как кучката изяде всичко!

От яд ми призля. Едва се крепях на краката си, когато запитах момъка:

— Каза ли това?

Той си призна.

— Защо?

Той повика кучката. Размахала опашка, Ликена подскочи към мене, аз я отблъснах, тя се притисна към краката ми, както правят обикновено кучетата. Езоп подхвана:

— Това е твоята най-добра приятелка. Можеш да я ругаеш, да я биеш, да я риташ, можеш да искаш да я убиеш, въпреки това тя винаги ще ти бъде вярна. Да беше казал: „Занеси тия неща на съпругата ми“, щях да ги занеса на нея. Но понеже каза: „Занеси ги на най-добрата ми приятелка“, занесох ги на кучката:

Какво да правя с тоя човек? Смятах уж да го възпитавам, а ето че той възпитаваше мен. Съпругата ми пръхтеше от яд — ту срещу него, ту срещу мене. Но тъй като едва се крепях на краката си и при това положение не можех да го набия; тя ме хвана и ме отведе до леглото ми. За съжаление заспах веднага, та не можах да разбера дали ми е простила наистина.

Моите приятели бяха раздрънкали из цял Самос историята за петте свински крака. Налагаше се да им докажа, че и в моя дом всичко върви наред, както в техните, и че умея да сервирам на масата не само духовитости, а и добри ястия. Ето защо ги поканих на изискана вечеря. А на Езоп казах:

— Купи най-хубавото и най-доброто месо.

Когато моите скъпи гости пристигнаха за тържествената вечеря, трапезарията бе празнично окичена. Разположихме се удобно, бъбрихме, пихме и пяхме. Сетне Езоп сервира първото блюдо: варен език с лютив сос. Гостите ми веднага ме приветствуваха: нямало у мен нищо, което да не било обмислено докрай. Само на един истински философ можело да хрумне да почне яденето с език.

Изпихме по два или три стакана, след това заповядах на Езоп да поднесе второто блюдо. Донейде се изненадах — имаше пак езици, този път пържени, с много сол и пипер. Моите гости все още бяха в добро настроение.

— Кълнем се в музите — викаха те. — Божествено! Небесно! Ти сигурно искаш да ни покажеш, че силата на огъня и солеността на солта, та дори и пиперливостта на пипера все пак не могат да се мерят с остротата на човешкото остроумие!

Пихме малко, но мен вече ме глождеше нетърпението.

— Езоп, донеси третото блюдо! — заповядах.

Той донесе третото ястие: печен език. Надявах се на тактичността на гостите си. Но вече чувах да си шушукат:

— Толкова езици изядох, че наистина почнах да чувствувам езика си!

Ала не бяха само езиците; почнаха да се обаждат и стомасите на моите приятели. Затова казах на Езоп:

— Донеси супата!

Той пристигна със супника, приятелите ми стръвно го изпразниха: беше бульон от език. Тогава те вдигнаха молитвено ръце към небето и със свити гърла произнесоха: