Арнолт Бронен - Езоп

И като застана в подходяща поза сред амфиталамоса, той задекламира високо, за да го чуят и слугините вън:

Съпругата ми цяла се изчерви, защото гласът на момъка бе силен и се чуваше надалече. Тя се отдръпна в ъгъла на покоите си, до своята маса за писане. Ала Езоп не я остави на мира и там. Тръгна след нея и каза малко по-тихо:

— Ти си мъдрата жена на един мъдър философ. Но, изглежда, предпочиташ да бъдеш глупавата любовница на един глупав роб, никаквице такава!

Сега вече съпругата ми доби съвсем дребен и жалък вид, жалостиво се обърна към мене:

— С какво право той ми говори такива грозни думи? — Неволно се усмихнах — никога по-рано не я бях виждал такава. Казах й:

— Внимавай само да не те спипа като ходиш по нужда, инак и на теб ще се случи същото, каквото на мен по пътя насам.

— Кълна се в музите! — захълца жена ми. — Тоя човек е ужасен. По-хубаво да се придобря с него.

От това можех да бъда само доволен.

— Езоп — казах аз, — съпругата ми иска да сключи с тебе мир.

Езоп прие със задоволство:

— Не е дребна работа една жена да се смири от срам!

Тъй покупката на Езоп се размина по-леко, отколкото се бях страхувал; можах дори да установя, че от страх съпругата ми често заглеждаше мило Езоп и примигваше с клепачи — а пък това тя обикновено правеше само по отношение на атлети, и то след десетата им победа. Аз обаче реших да привържа тоя човек към мен, исках да стане за мен, философа, истински помощник, който да поеме и от товара на моите всекидневни грижи.

Езоп трябва да беше вече втора седмица у нас, когато една заран отидохме заедно при градинаря. Човекът ни отряза с градинарския си нож зеленчук — зеле, цвекло, зелев разсад, цветно зеле, аспержи и различни меродии и ги нареди в чувалчето, което Езоп разтвори пред него.

— Плати — рекох му аз.

Езоп разтвори кесията с парите и подаде на градинаря един триоболон. Ала той отказа да го приеме.

— Учителю — обърна се той към мен, — ти си голям философ. Вместо да ми даваш пари, дай ми едно обяснение.

Смаях се.

— Кълна се в музите! — рекох аз. — Та мен не ме бива нито да ти окопая земята, нито да ти набера спанак; не съм нито занаятчия, нито ковач; какво ще те ползува моята философия?

— Ще ме ползува много — отвърна той, — защото има един въпрос, който често и нощем не ми дава покой. Ето, аз засявам в земята семена, копая, торя, поливам, грижа се за засятото — и то пак расте по-бавно от онова, което никне от земята от само себе си. Можеш ли да ми обясниш това?

Откровено казано — не можех. За да философствувам, аз имам нужда от школата, от учениците, от книгите си. Тук в градината, при простия градинар, не ми хрумваше никакво обяснение. Ето защо казах:

— Тия неща ръководи божието провидение.

Езоп стоеше до мен и се хилеше.

Извърнах се сърдито към него:

— Без причина ли се смееш, или се смееш на мен?

— Не на теб.

— Тогава на кого?

— На твоите учители.

— Глупако, значи, ти се присмиваш над най-големите умове в Елада? В Крит аз учих при Епименид, в Ефес — при Ферекид, в Атина — при Музай, в Милет — при великите философи Талес и Анаксимандър.

— Но в Самос не знаеш нищо и затова в Самос ти се смеят!

От негова страна това беше голяма безочливост. Срещу нея имаше само едно средство: да го оставя сам да си счупи зъбите с тоя костелив градинарски въпрос.

И така, застанах в подходяща поза и пренебрежително казах:

— Любезни мой, аз съм свикнал да чета лекции в аудитории, а не сред зеленчукови лехи. Но това хлапе тук се перчи, че мозъчето му сечело. Затова нека то да отговори веднага вместо мен на въпроса ти.

Градинарят недоверчиво погледна към моя роб; и аз споделях съмнението му. Ала Езоп се разсмя и пристъпи към градинаря.

— Значи, пациентът си ти?

— Аз.

— Аз пък те мислех за градинар.

— И градинар съм.

— Значи, градинар, когото го сърби да играе ролята на пациент?

— Точно както теб, който си роб, а те сърби да играеш ролята на философ.

Езоп се отпусна на едно коляно, опипа с ръка мазните буци на черната, още влажна, хладна от утрото земя:

— Тази земя тук е майката, а рожбите й, това са всички неща, които израстват на нея от само себе си. Този градинар там е бащата и всички семена и разсад, които донася той, са неговите деца.

Градинарят развълнувано беше слушал думите му, но сега вече не бе в състояние да обуздае вълнението си. Той просна ръце напред, за да го спре, произнесе на пресекулки: