Арнолт Бронен - Езоп

— Фригиец съм.

— Какво можеш?

— Нищичко.

— Как тъй нищичко?

— Ами така — след като двамата ми съседи могат всичко.

Учениците ми въодушевено заръкопляскаха; сега вече и те разбраха защо се беше смял тоя тип. Радвах се, че ми се удаваше възможност да го купя. Дори ако жена ми се разкрещеше ужасно, можех да се позова на преценката на учениците си. Затова продължих дружелюбно:

— Искаш ли да те купя?

Ала той съвсем не бе благоразположен.

— Какво си ме заразпитвал? Ако искаш да ме купиш, купувай! Ако не искаш да ме купиш, остави ме на мира. Ако искаш да ме купиш, разтваряй кесията си и плащай цената. Ако не искаш да ме купуваш, не ми се присмивай!

Спомних си колко мълчалив бе преди и изразих учудването си от сегашната му бъбривост. Но той не ми остана длъжен с нито един отговор:

— Птиците, които кудкудякат най-много, се продават най-бързо.

Това също допадна на учениците ми, въодушевлението им нямаше граници.

— Е, добре — рекох аз, — купувам те, но няма да бягаш от мен.

Той ме погледна лукаво усмихнат.

— Ако реша да бягам, ще се посъветвам със себе си, а не с теб. Но изобщо кой от кого ще бяга — ти от мен или аз от теб?

— Ти от мен, то е ясно — рекох аз слисан.

— Ако се отнасяш добре към робите си, никой няма да избяга от теб, за да се лута в неизвестност. Ако се отнасяш към тях зле, няма да остана при теб нито час. Значи, ти си оня, който идва при мен или бяга от мен.

— Умът ти е светъл, но защо лицето ти е толкова тъмно? — запитах аз.

— Ти по-добре гледай ума — отвърна ми той.

Точно това и възнамерявах. Приближих се до оня Офелион и го запитах за цената на момъка.

Той бе възмутен от дъното на душата си.

— Да не искаш да вземеш само него! Вземи поне единия от другите двама, тогава ще ти дам Езоп добавка.

Аз обаче не исках нито един от другите. Исках Езоп. Най-сетне Офелион изрече цената: шестдесет драхми и като обезщетение за храненето — още петнадесет драхми, които не подлежаха на данъци.

Уредникът на търга съобщи цената. Никой не даде повече, мнозинството прихна да се смее. Чукчето удари. Езоп беше мой.

Анаксимен, който преди две години бе заедно с тебе в Египет и донесе оттам един календар, много по-практичен от нашия елински, неотдавна писа: Бог, това е въздухът. Той е казал и в учението си, че живите същества са направени от прост и еднообразен въздух и от въздушен полъх. Какво е в такъв случай човек — Бог или въздух? На този въпрос ме наведе Езоп — по-рано под твое покровителство, сега мой роб.

Само че той съвсем не стана толкова бързо мой роб. Защото митничарите бяха чули глъчката, вдигана от уредника на търга, и дотърчаха да си съберат таксите.

— Кой е продавачът? — викаха те. — Кой е купувачът?

Защото всеки трябваше да си плати таксата.

Досрамя ме да кажа, че съм купил роб за шестдесет драхми. Мълчеше и роботърговецът. И както беше настъпила пълна тишина, Езоп се провикна:

— Аз съм стоката, този тук е купувачът, а онзи там — продавачът. Щом обаче не се обажда никой, ясно е, че съм свободен.

Тогава пристъпих напред и тихо казах:

— Аз го купих за шейсет драхми.

Митничарите прихнаха да се смеят и ми опростиха таксата. В това време Офелион най-сетне беше успял да пробута както рецитатора, така и певеца и беше прибрал в джоба си тридесет мини. Него митничарите оскубаха по-основно.

Сбогувах се с учениците си и потеглих с Езоп към къщи. Беше много горещо, слънцето се бе издигнало почти отвесно над нас, ниските каменни къщи от двете страни на прашната улица правеха почти непоносим пътя ни, който сякаш нямаше край. Освен това бях и развълнуван от публичната продажба. Вълнението се отрази върху пикочния ми мехур. И така попривдигнах хитона и наметалото си, отместих настрани препаската и както си вървях, почнах да се облекчавам. Щом видя това, Езоп се развика:

— Продай ме, господарю, инак ще ти избягам!

— Но какво има? — запитах уплашено аз.

Почти ми пресекнаха и гласът, и водата.

— Продай ме — крещеше той, — не мога да ти служа!

Помислих си, че може да е чул за мен някакви клюки, празни брътвежи за побоища и пиянски оргии или пък кой знае за какви други неблагоприличия.

— Не вярвай на всичко — рекох спокойно, — има неколцина глупци, които ме клеветят.

— Клевети те урината ти! — отвърна момъкът. — Ти, който си високопоставен и имаш власт и няма от какво да се боиш — ти не намираш време дори да спреш, за да се изпикаеш? Какво очаква тогава мене, клетия роб? Как ще намеря време аз за моите естествени нужди?