Арнолт Бронен - Езоп

По всяко друго време това предложение щяло да бъде неизгодно. Но тъкмо тогава в стопанството на Ядмон имали петима нови роби, силни и при все това плахи, покорни и при все това склонни благоговейно да се молят пред бича на управителя, роби от северното крайбрежие на Скития; и все още имали двамина съвсем безполезни — рецитатора и певеца, — с които, откак си заминала Сафо, не знаели какво да правят.

„Да се махат — чак тогава в стопанството на Ядмон ще настъпи спокойствие и усърден труд!“ — тъй си помислил веднага управителят, втурнал се при Ядмон, върнал се с най-голяма бързина и вече водел за ръка двамата безполезни мързеливци. Те изглеждали силни и охранени, с дръзко и бодро изражение на лицата.

Спазарили се. Доволен подкарал коня си соматофилакът, а след него вървели тримата потни и задъхани роби.

Когато той пристигнал в Милет, за да предаде там своята стока, роботърговецът вече бил отпътувал. Междувременно, поради големите строежи в Ефес, цените там станали по-високи, отколкото другаде, а стоката трябвало да следва цените. Транспортният кораб отплавал на юг, към остров Кос. Робският керван трябвало да потегли пешком на север, да напусне града с прекрасните тисови дървета и да поеме изморителния път по сушата, който минавал през бродове и се виел покрай планината, разположена между Милет и Ефес. Чакал ги четиридневен път и затова трябвало да вземат багаж и храна. Ето защо, след като обмислили, разпределили големите тежки чували между двадесетимата роби — мъже. А жените се натоварили с дрехите и децата.

Езоп отказал да вземе чувал. Надявал се, че ако и другите роби се възпротивят като него, соматофилакът ще се види принуден да наеме талига с магаре и да натовари на него багажа, а може би дори и децата. Ала другите роби не го послушали, нарамили доброволно чувалите и казали на Езоп:

— Остави, ти няма нужда да носиш чувал.

Езоп отвърнал:

— Щом ще мъкнете всички, ще мъкна и аз.

— Сега пък още се перчи — рекъл най-силният между робите и тикнал към него един от по-леките чували.

Сред багажа имало сандъци, денкове със завивки и рогозки, покривки, делви и мехове за вода. Имало освен това един особено тежък чувал, пълен с хляб и мекици — двама по-млади роби тъкмо го вдигали да го носят заедно. Езоп се отказал от лекия чувал и рекъл:

— Хора, дайте тежкия чувал на мен, ще го нося сам.

Робите прихнали да се смеят и заприказвали помежду си:

— Никога досега не сме виждали толкова глупаво човече, отначало не искаше да носи нищо, сега пък си избира най-тежкото.

А рецитаторът рекъл:

— Не е глупав, ами е гладник. Наумил си е да краде от хляба и да плюска повече от нас.

Останалите кимнали и казали:

— Да му дадем тогава чувала с хляба.

И потеглили по уморителния път. На края на колоната се олюлявал Езоп, почти смазан под огромния си товар. Надзирателят не можел да се начуди. А рецитаторът и певецът високо се смеели. Защото пътят водел ту нагоре, ту надолу и другите теглели своите вързопи нагоре и ги търкаляли надолу, докато Езоп непрекъснато трябвало да мъкне и да мъкне.

Добрал се до първия хан ни жив, ни умрял.

— Искаме само допълнителна храна — казал надзирателят на ханджията. — Хляб си имаме.

И разпределил дажбите хляб на всички. Същото се повторило и вечерта, същото станало и на следния ден. Чувалът с хляба почти се изпразнил.

След всяка почивка потегляли отново винаги сред голяма бъркотия, сред крясъци, ругатни и хаос; никой нямал време да поглежда към другите. Морно се влачел керванът. Само един пристъпвал леко и крачел далеч пред останалите.

— Кой е този, дето върви напред? — обърнал се рецитаторът към певеца. — И той ли е от нашите?

— Не го познавам — отвърнал певецът, мъкнейки одеялата, които от час на час му се стрували по-тежки.

Трети роб го познал.

— Та това е оня, новият, дето едва смогна да вдигне тежкия чувал с хляба.

Всички зяпнали от изненада и ококорили широко очи. Четвърти роб казал:

— Разбрахте ли сега колко е хитро това човече?

И всички възбудено заговорили:

— Комуто липсва сила, си има глава.

И още казвали:

— Точно така, самата истина е, че тоя юнак е достопочтен бик 54 54 Епитетът „достопочтен бик“ се е смятал за много ласкателен, тъй като бикът е бил свещено животно за древните гърци и египтяни. !

Преди пладне на четвъртия ден най-сетне пристигнали в Ефес. Роботърговецът вече нетърпеливо чакал. Ала той бил не друг, а тъкмо оня Офелион от Хиос. И просто онемял от изненада, като зърнал отново тримата глупаци, от които преди време се отървал с толкова мъки. Наистина цялата му стока се разпродала неимоверно бързо… с изключение на тия тримата. Те му останали. Тогава той си спомнил, разбира се, най-напред за теб, Талес. Но той бързал за Хиос, а това щяло да го принуди да се върне обратно на юг, до Милет. Затова предпочел да се сети за мене, макар и да ме познава само бегло — пък и в края на краищата за хора като него всеки философ струва колкото кой да е друг.