Арнолт Бронен - Езоп

Още с пукването на пролетта управителят Зенас разпределил отново робите на нивята; защото имало да се наваксва много нещо, останало недоработено през есента поради политическите вълнения.

Дотогава, понеже бил ням, Езоп се въртял ей така, покрай другите. Но сега, може би защото били изгубили доверие в него, а може би и защото наистина имало много работа, го причислили към една група, в която били робите Агатоп и Хермас. Дълго време работил с тях.

Много се бунтували тия двама роби срещу своята участ. Ето защо били бити много и към тях обикновено се държали сурово. Това, поради долната им робска природа, ги направило хитри и лакоми. Други пък — от тях си и ти — смятат, че от робите изобщо не бива да се очаква добродетелност, тъй като денонощно им се втълпява лошотия. Тъй или инак, ония двамата имали нещо против Езоп; може би защото все още им се зловидело, дето в началото му потръгнало по-добре; а може би и защото Зенас ги бил насъскал срещу него и им внушил да го дебнат. Във всеки случай Езоп преживял лоши седмици.

През тия седмици настъпило лятото. Първите смокини узрели. Ядмон много обичал смокини. Извикал при себе си Агатоп и му казал:

— Смокините от храста на скалата са зрели и особено сладки. Наберете ми две кошници от тях и ги оставете в склада за храните; утре ще имам гости.

Агатоп и Хермас брали сами смокините; оставили Езоп да окопава нивата под палещите слънчеви лъчи. Нямало още много зрели смокини, кошниците едва се напълнили. Агатоп подигравателно казал:

— Струва ми се, драги събрате по бой, че страшно много ти се ядат смокини.

Хермас озлобено изръмжал:

— Бих искал да знам по какво познаваш!

Агатоп се ухилил:

— Цял си се олигавил от слюнките, дето се събират в устата ти.

Хермас посегнал да го удари:

— Плюскай ти пръв; тогава ще се наплюскам и аз.

Агатоп се попривел:

— Старият сигурно се е скрил някъде наблизо и дебне дали няма да го окрадем. Стигат ми тоягите, дето ги изядох през тая седмица.

Хермас изръмжал още по-силно:

— Тогава не дрънкай и си стой гладен.

Но на Агатоп хрумнало нещо:

— Фригиецът не може да говори. Ще отнесем до склада пълните кошници така, че всички да ги видят; а пък там ще се натъпчем със смокини, докато ни се пукнат шкембетата. Ако старият забележи, ще кажем чисто и просто: „Езоп е изял смокините!“

И докато Езоп прекопавал с двурогата си мотика почвата, за да засадят в нея зелевия разсад, двамата почти изпразнили кошниците в килера; сетне се наредили рамо до рамо с Езоп, бъбрили и копали.

Ядмон, който през това време обикалял на кон нивята си, за да тормози робите да работят по-бързо, се завърнал в къщи и заповядал на управителя Зенас да му покаже кошниците със смокини. Управителят занесъл почти празните кошници. Ядмон се ядосал страшно и заповядал да извикат Агатоп.

— Кой изяде смокините?

Агатоп тутакси отвърнал:

— Езоп се е промъкнал в склада и е изял смокините. Подобен отговор дал и Хермас.

Ядмон побеснял. Решил лично да накаже негодника, заповядал да донесат тояги и камшици, а сетне — да повикат немия Езоп. Посочил му що за каша е объркал и размахал във въздуха камшиците, с които щял да го бие.

Много се изкушавал Езоп да проговори. Но сторило му се по-благоразумно да продължи да играе ролята си на глухоням пред своя побеснял господар; защото човек никога не знаел какво ще стори Ядмон. Така фригиецът паднал смирено на колене и почнал да прави някакви знаци. Никой не го разбирал и Ядмон спрял да размахва камшиците си. Тогава момъкът бързо се втурнал в кухнята, върнал се със съдина хладка вода, пил, бръкнал с пръсти в гърлото си и повърнал. Повърнал само лиги и хладка вода.

Сетне посочил към другите двама роби да сторят същото. Двамината се завайкали, разревали се и не искали да пият. Но Ядмон, който сега вече сам любопитствувал как ще завърши тая история, ги накарал да се нагълтат здравата и със собствените си смрадливи пръсти бръкнал в гърлата им. Един след друг те повърнали, а сред зелената каша ясно личали дръжките на смокините и дребните семки на плодовете.

Сега вече двамата получили порцията бой, която Ядмон искал да стовари на Езоп. И повторно получили същата порция, защото извършили грях спрямо човек, който не можел да говори — Ядмон бил моралист. И за трети път получили същата порция бой, та да запомнят, че не си струва да крадат смокини; защото Ядмон бил педагог.

Накрая не останал нито някой, годен да бие, нито пък някой, годен да бъде бит. Ядмон и управителят му Зенас си изкълчили ръцете от бой, а двамата роби се превърнали в кървава купчина месо. Хвърлили я на кучетата.