Арнолт Бронен - Езоп

Навярно това вече накарало Езоп да се позамисли; защото говорът не е даден на човека за забавление, нито за удоволствие, а е негов дълг. И може би ако той бил говорил, другите двама нямало да ги сполети толкова сурово наказание. Но към това се прибавило още нещо, което го накарало да проговори.

В Самоското пристанище спусна котва един от египетските кораби, посветени на слънцето — седемдесет метра дълъг и със златна украса над водната линия. Корабът идваше от остров Кипър, на който наистина също живеят елини, обаче подчинени на египетския фараон Хафър. Какви хора е имало на борда, не зная. Сигурно са говорили елински, пък и казаха ми, че в египетската войска имало много елински военачалници; и именно заради тях египетският кораб дошъл в Самос. Тези военачалници били недоволни. В Египет имало само две категории люде: царедворци и кръгли бедняци. Жените от царския двор били прекалено горди, за да спят с елините, а пък съвсем бедните били прекалено мръсни, за да пожелае някой елин да спи с тях. Та по тези причини корабът дошъл в Самос.

Слязоха на сушата — едри, горди мъже, военни, с жреците начело. Донесоха богати дарове на геоморите. Сетне поставиха в храма на Хера статуята на някаква богиня и принесоха там жертви; както чух, богинята им се казвала Изида. Наскоро след това си заминаха.

Две неща ме учудиха: първо, че Родопис изчезна. Нито аз, нито пък някой друг беше виждал Родопис след онова посещение на египтяните. И второ — ненадейно Езоп проговори и всички се смаяха и казваха, че богиня Изида възвърнала говора му. На мен обаче ми се струва, че именно посещението на египтяните стана причина немият изведнъж да почне да чува и да говори.

Ето какво разказваха за това в Самос. На мястото на двамата мъртви роби Ядмон си купил петима нови, живи, тъй като след посещението на египтяните той изведнъж почнал да разполага пак с пари, след като месеци наред подир заминаването на Сафо правел само дългове. Езоп работел в една група с петимата нови роби. Веднъж дошъл управителят и видял, че най-слабият от новите спрял да си почине за няколко мига и се подпрял на лопатата си. Денас се нахвърлил върху момъка и го бил безпощадно, до кръв. Другите нови роби видели това и се мъчели да работят колкото може по-бързо, ала едва успявали да вдигат лопатите си, защото целите треперели от страх. Тогава Езоп не можал да се овладее повече, изправил се с целия си ръст и казал:

— Човече, как можеш ти, дето всеки час вършиш злини и никой не те бие заради тях, да биеш толкова жестоко оня, който не е сторил никакво зло?

Управителят имал иначе под ръка само един отговор — тоягата си, но сега на свой ред се уплашил и разтреперан запитал:

— Какво е това? Как, в името на боговете стана тъй, че ти изведнъж проговори?

Езоп отвърнал:

— Жреците на Изида ме научиха да говоря.

Управителят не разбрал думите му. Но понеже бил суеверен, уплашил се двойно повече от Езоп и бързо се втурнал при Ядмон, за да наклевети роба, преди да е хрумнало нему да наклевети управителя. Нахълтал в стаята на Ядмон и задъхано извикал:

— Господарю!

— Какво има? — запитал неблагосклонно Ядмон. — Защо си се задъхал така?

— Големи новини от нивите ти, господарю!

Настроението на Ядмон не се подобрило.

— Новини! Да не би някоя фиданка да е дала преждевременно плод? Или пък в обора се е родил човек с четири телешки крака?

— Не, господарю — пелтечел управителят.

— Кое наричаш тогава новини? — изръмжал недоволно Ядмон. — Казвай най-сетне каквото имаш да казваш!

— Оня лентяй Езоп, мързеливият…

— Какви ги е забъркал?

— Никакви; само че ненадейно проговори!

— Новини! Боговете му отнели говора, а сега му го върнали. Нима това са новини за мен?!

— Да, господарю. Защото едвам проговори и гласът му проехтя мощно като тръба. Мен наруга, а за тебе изрече думи, които дори ушите ми не посмяха да чуят!

Преглътнал Ядмон яда си и рекъл:

— Върви, продай го!

Управителят отвърнал:

— Господарю, ти се шегуваш. Та кой ще купи Езоп? Тоя мързеливец, тоя слабоват, песоглав роб!

Ядмон нетърпеливо тропнал с крак:

— Махай се най-после! Ако не можеш да го продадеш, подари го. Ако не можеш да го подариш, пребий го. Да се маха. Не искам да го видя повече.

А в това време робът, когото Езоп защитил, го укорявал:

— Защо каза това нещо? Всеки ден някой ме удря и аз съм свикнал; теб обаче ще те пребият от бой.

Езоп пристъпил към другите:

— Той вече преби пред очите ми двама от нас. Ако бях проговорил още тогава, нямаше да ги изядат кучетата.