Арнолт Бронен - Езоп

Офелион знаел, че имам школа и си рекъл, че може би се нуждая от префект 55 55 Префект — управител, администратор. . В краен случай — тъй си помислил навярно той — все съм щял да мога, да използувам Езоп като вратар или като готвач. И че сигурно ще се интересувам също така от един рецитатор и от един певец; ако не аз, то някой друг от разточителните самосци, чието богатство в неговите представи било много по-голямо, отколкото е в действителност.

И така, Офелион пристигнал още веднъж в Самос и веднага наел едно от местата за търг на агората. Нагиздил превъзходно своята стока. Прасците на певеца били великолепни; него Офелион облякъл с лек бял хитон, а отгоре — с елегантна, набрана стола 56 56 Стола — дълга официална дреха. с красиви токи на раменете. Рецитаторът не бил внушителен на ръст; нему той дал тежък; богато извезан хитон и хубави сандали с дебели, високи подметки. Така, грижливо сресани, с накъдрени щръкнали бради, с коси, намазани с благовонни масла, той подредил двамата красавци на камъка за продажба. Но какво да прави с Езоп? Нищо не можело да се разкраси, нищо не можело да се скрие в него. Ето защо той поставил хилавото, невзрачно човече между двамата великолепни красавци с надежда, че те ще му придадат от своя блясък. Сетне покани на наддаването мен и моите ученици.

Ръководителят на търга бързал и веднага започнал да приканва с викове. Но работата е там, че при разпродажбата на роби винаги се намират малко купувачи и много зяпачи. Тозчас се стекла тълпа от моряци, които започнали да дават мнението си за стоката. Почти всички казвали:

— Двамата си ги бива, но отде се намери тоя мухльо по средата? Ще му засенчи и другите двама.

Езоп чувал всичко това, но дори и не мигвал с око.

Съпругата ми случайно била близо до пазарището и чула виковете на уредника на търга. Върна се в къщи и ми загука:

— Мъжо, много ни са малко мъжките роби; пък и всичките са необразовани. На пазара тъкмо става наддаване. Иди и ми купи нещо по-хубаво!

В този миг пристигна и пратеникът на Офелион. Така аз отговорих: „Дадено“, отидох в школата, наредих да прекъснат занятията и се отправих с учениците си към агората.

Там веднага съзрях клетия Езоп, застанал между двамината великолепни левенти. Толкова жалък изглеждаше; че наистина не знаех какво да сторя, макар да си спомних, че ти се интересуваш от него. А освен това знаех, че ти не купуваш роби, поради което не можех да ти го препратя. Ето защо на първо време почнах да разисквам с учениците си въпроса дали търговецът е постъпил правилно, или не, като е поставил грозния между двамата красавци; дали чрез контраста грозният прави хубавите още по-красиви; или пък красавците разхубавяват грозния чрез своята хубост; и най-сетне дали грозният загрозява и хубавите.

— Но елате — рекох най-сетне аз, — трябва да купим едного от тия момци. Жена ми се нуждае от умен слуга.

Пристъпихме до камъка за разпродажба и запитах рецитатора:

— Откъде си?

— Кападокиец съм!

— Как се казваш?

— Лигирид.

— Какво можеш?

— Всичко!

Щом каза „всичко“ и Езоп прихна да се смее до него с цяло гърло. Учениците ми заприказваха в безреда защо ли се смее тоя. Понеже при смеха той беше оголил своите едри, здрави зъби, неколцина изказаха мнение, че не се смее, а зъзне. Заповядах им да млъкнат и запитах за цената на рецитатора.

— Хиляда драхми! — каза уредникът на търга и се готви да чукне.

Махнах с ръка и пристъпих към втория.

— Откъде си?

— От Лидия.

— Как се казваш?

— Филокал.

— Какво можеш?

— Всичко.

Езоп отново избухна в смях.

Сега вече един от учениците ми реши на всяка цена да узнае защо се смее тоя човек. Подръпна го изотзад и прошепна:

— Ей, шегобиецо, защо се смееш?

Езоп се поизвърна и каза високо:

— Я се омитай, тюлен такъв!

Ученикът ми смутено се отдръпна. Запитах уредника на търга колко струва втория.

— Две хиляди драхми — каза той.

Махнах с ръка и сега вече застанах пред Езоп, приветствувах го:

— Здравей!

— Здравей!

Той ме изгледа мрачно:

— Защо ме обиждат тук?

Чух, че учениците ми шушукат:

— Кълнем се в музите! Хубаво му го каза!

Бързо продължих с въпросите си:

— Откъде произлизаш? — От плът.

— Мога да си представя това. Но къде си се родил? — В скута на майка си.

— Искам да зная мястото.

— В спалнята или пък в трапезарията; майка ми не ми е казала точно.

— Кажи ми най-сетне племето си, народа си.