Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Рано или късно всеки от нас ще го ядат кучетата.

— Аз можех да ги спася.

— Не можеш да спасиш един роб — намесил се вторият. — Робът трябва да гледа час по-скоро да избяга от тоя живот. Може би след това ще се прероди за по-добър живот.

— Не съм видял досега човек, дошъл от по-добър живот, но съм виждал някои, които преминаха към по-добър живот.

— Те не са били роби — отвърнал вторият. — Щастието и нещастието идат от боговете. За нещастието са предопределени робите.

Езоп се разпалил:

— Не е вярно, че робите трябва да бъдат нещастни, защото изобщо не трябва да има роби. В древна Фригия, по времето на нашия цар Мидас, изобщо не е имало роби.

— Сигурно тогава Фригия е била много бедна.

— Била е най-богатата страна в света!

Управителят яростно се приближил към тях. Те бързо се пръснали. Зенас бил вдигнал вече своята дебела дъбова тояга, за да пребие Езоп. Ала Езоп не отстъпил, не поглеждал дори тоягата, твърдо гледал управителя в очите. Управителят отпуснал тоягата. Решил, че е по-добре да опита да го продаде.

През един от следните дни той яхнал коня си, отишъл в астипалеята и заразпитвал за роботърговци от чужбина. Защото в Самос вече познавали Езоп. Ала там имало само един соматофилак, който по нареждане на своето предприятие търсел стока, за да я превози с кораби до Милет, дето се чувствувала крещяща нужда от работна ръка; и тъй като тъкмо по това време се водеха преговори за съюз, неговият транспорт бил разрешен вече дори и от геоморите.

Та с тоя човек повел разговор управителят. Самият соматофилак веднага запитал:

— Имаш ли нещо за продан?

— Кълна се в Зевса — рекъл управителят, — не нещо, а един евтин мъж — роб.

— Давай го! — рекъл оня. — Къде е?

— Яхай коня си да идем до стопанството на Ядмон.

Отишли. Робите на Ядмон били яки, красиви и соматофилакът доволно потривал ръце. Управителят изпратил един от робите да повика Езоп.

Когато робът го намерил, Езоп пак окопавал лехите със зелето.

— Ела при господаря! — рекъл му той.

— При кого? — заинтересувал се Езоп. — Ние имаме много господари.

— При управителя!

— Управителят не е господар; самият той има господар над себе си — поучил го Езоп.

— Е, тръгвай де! — настоял уплашено робът. — Откак проговори, само кавги предизвикваш!

— Откак проговорих — усмихнал се дяволито Езоп, — разбрах колко досадно било това робство. По цял ден чувам само: „Езоп, разтреби трапезарията! Езоп, затопли банята! Езоп, донеси вода! Езоп, дай на добитъка храна!“ Всеки ми заповядва, а никой няма право да ми заповядва!

Пристигнали в двора на стопанството. Управителят посочил Езоп.

— Ето, този е.

Соматофилакът възмутено отстъпил крачка назад и подигравателно се изсмял:

— Та какво представлява той? Човек ли? Ако не говореше, щях да го помисля за кошница или за гъше яйце! В най-добрия случай може да се използува като свирач при танците на жеравите 53 53 Тържества, уредени по случай посрещането на пролетта. !

Управителят се опитал да каже нещо в полза на Езоп. Но сега вече роботърговецът наистина се разгневил:

— Да ме мъкнеш чак дотук заради такъв един никаквец! Много ме разочарова ти, управителю на това стопанство!

При тия думи той се метнал на коня си, за да се върне в града.

Може би Езоп е имал строго определен план и всичко, което сторил, е било с единствената цел тоя път да се измъкне от стопанството на Ядмон — точно както на времето сторил всичко, за да попадне при него. Във всеки случай той се втурнал след конника и завикал:

— Чуй ме.

Онзи не спрял коня си:

— Махай се от пътя ми!

Езоп продължил да тича край него:

— Защо дойде дотук?

— Защото исках да те купя.

— А защо не ме купи?

— Защото не искам да те купя.

— Купи ме и аз ще ти бъда от голяма полза! — викал задъхано Езоп.

Роботърговецът спрял, погледнал със съмнение надолу към жалката фигура.

— Ти да ми бъдеш от полза?

— Сред събраните от теб роби положително има деца — деца, които плачат, непослушни деца, които всеки миг хленчат за мляко.

— Има — признал с въздишка соматофилакът.

— Аз ще кривя страшно лицето си. Ще правя гърбицата си голяма и ще рева високо. Щом ме видят, твоите деца ще се плашат и ще кротуват.

— Въпреки това няма да те купя! — казал надзирателят.

— Вземи го даром — рекъл управителят, който в това време ги бил настигнал. Той бил отписал вече Езоп.

Соматофилакът се позамислил и намерил изход.

— Ще го взема не защото би могъл да ми бъде от полза, а защото всички вие искате да стане така. Но в никакъв случай не мога да се върна в астипалеята само с него. Продай ми, както си е редно, още двама роби, тогава ще взема тоя даром.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.