Арнолт Бронен - Езоп

Запитах:

— А не можеш ли да си обясниш защо правех това вървешком?

Той каза:

— През време на работа робът гледа да отдели за тия неща колкото може повече време.

Тогава му обясних:

— Три причини ме накараха да не спирам: земята е много суха, слънцето — много жарко, мехурът ми — много пълен.

Той ме изгледа и кимна с глава:

— Убеди ме. Продължавай да вървиш и прави каквото си искаш.

Благодарих му:

— Не знаех, че вместо слуга съм си купил господар.

Когато най-сетне стигнахме до дома ми, огледах момъка още веднъж. От дългите си странствувания, от праха и от жегата той беше доста измърсен, а пък жена ми е маниачка по чистотата.

— Остани пред вратата — му рекох, — трябва най-напред да подготвя съпругата си; инак, щом те види, ще избяга.

Езоп се усмихна:

— Струва ми се, че наистина не ти беше необходимо да си купуваш господар. Имаш си вече един. Но побързай!

Влязох и намерих жена си в амфиталамоса, сред многобройната й женска прислуга.

— Жено — казах, — отсега нататък не можеш повече да разправяш, че си имала почти само робини. Купих ти един прекрасен млад човек.

Съпругата ми веднага падна на колене и заизлива благодарствени молитви:

— Афродито, господарке моя, ти си велика! Ти осъществи мечтата ми! Защото насън аз съзирах образа на прекрасен мъж, купен, за да разтушава очите ми.

— Да — добавих аз, — като го види човек, просто не знае Аполон ли е това, или Ендимион, или пък Ганимед 57 57 Аполон, Ендимион, Ганимед — и трите имена употребявани като синоними, на мъжественост и красота. .

А пък ония куклички — прислужничките — ликуваха и ръкопляскаха. И докато жена ми се втурна пред огледалото в таламоса, за да се разкрасява, те вече успяха да се скарат за коя от тях съм купил новия Аполон.

— За мен! — викаше кестенявата.

— За мен! — викаше чернооката.

— За мен! — надвикваше ги русокосата. — За мен, защото аз сънувах как той ме лишава от девственост!

Съпругата ми се върна с блестящи накити и начервени бузи и им заповяда да млъкнат.

— Преди да се карате, доведете най-напред при мен това очарователно момче. Хайде, да ви няма!

Те отидоха в слугинската стая. Но русокосата Каприоза, която бързаше най-много от всички, изтича пред къщата, за да види тъй дълго очаквания жених от своите сънища. Извика високо на улицата:

— Кой е новозакупеният?

Езоп застана пред нея:

— Аз.

Каприоза отскочи назад:

— Ти ли, песоглавецо? Къде ти е опашката?

— Не показвам всичко, което имам — отвърна Езоп.

Каприоза се втурна обратно в къщата, дето дружките й още се дърпаха за косите.

— Какво сте седнали да се биете за оня хубавец! — сджафка ги тя. — Я му поогледайте най-напред красотата!

Сега вече навън се втурна чернооката Адона. Тя не вярваше на лукавата Каприоза. Взря се в окаляния момък и просто не можеше да проумее:

— И аз съм седнала да се бия заради тебе! Да не си посмял да ме доближиш!

Сетне побягна в къщата при другите.

— Момичета, та това е самият черен дявол!

Междувременно на Езоп дошло до гуша да чака на голямата жега вън и влязъл в къщи. Застана право пред жена ми. Тя го погледна, сетне се нахвърли срещу мен:

— Пфу, Ксант, разбирам какво си намислил! Искаш да се отървеш от мене! Искаш да си вземеш друга жена! Купил си ми тоя, за да ме накараш да избягам от погнуса! Но ще си получиш каквото си търсил, драги съпруже! Давай ми зестрата и веднага се махам!

Говорът ми пресекна, не можах да кажа думица; признавам откровено, страшно жалък се чувствувах. Хвърлих поглед към Езоп да ме подкрепи, ала той си стоеше, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал. Сръгах го ядосан:

— По пътя насам изприказва един кош приказки, задето пуснах малко вода; толкова ли не можеш да намериш сега една думица срещу съпругата ми?

Езоп каза:

— Че щом иска, остави я да бяга в нощта.

Защото междувременно беше мръкнало.

Рекох му:

— Чудовище, не разбираш ли, че обичам женичката си повече от всичко?

— Значи, обичаш женичката?

— И то как!

— И искаш да остане?

— Естествено, глупако!

— Хубав философ — да лази в краката на жена си! Бих желал да те представя така пред твоите ученици в аудиторията!

Казах:

— Не на мен трябва да държиш речи, нея увещавай!

Езоп застана пред съпругата ми:

— Значи, ти си изпратила мъжа си да ти купи роб — хубавец — снажен, мускулест, с приятна кожа, с блестящи очи, русокос?

— Защо пък не? — вметна вироглаво жена ми.

— А защо пък да? — продължи Езоп. — Затова ли, да те придружава тоя красавец винаги, когато излизаш, или за да влиза в банята заедно с теб и да те вижда там разсъблечена; за да ти подава лекото, прозрачно було, когато излизаш от банята, за да се възхищава от сребристата ти кожа, когато му се усмихнеш; за да влиза заедно с теб в спалнята ти и да ти гъделичка петите, докато си лежиш замечтано; за да ти върши там онова, от което се нуждаеш, та да направиш за срам и позор тоя философ тук?