Арнолт Бронен - Езоп

— Хубаво, сипвай сега лещата — рекох аз.

Езоп слисано ме погледна.

— Че ти я изяде вече!

— Слушай — рекох му, — аз изядох само няколко зърна!

— Ти ми каза: вземи няколко зърна леща и ги свари! Взех няколко зърна леща и ги сварих. Ти взе няколко зърна леща и ги изяде. Казал ли си ми да сваря много леща?

Макар да бяха гладни, приятелите ми злорадо се ухилиха. Но нима можех да допусна да разправят после за мен, че съм оставил гостите си да си отидат гладни?

Тъй като след няколко дни съпругата ми имаше рожден ден, освен тлъстата свиня, която тичаше и грухтеше из двора, бях купил за празника и четири свински крака. Наредих на Езоп да маринова час по-скоро тия четири апетитни порции и после да ги свари в маринатата. Той така и направи — този път пред очите ми.

Моите приятели се смееха и се шегуваха. Апетитът изостряше остроумието им. Смеех се и аз, макар да беше за моя сметка. Ето защо реших да дам един хубав урок на Езоп. Че нали трябваше да покажа на приятелите си кой е господарят в тоя дом. Извиках го.

— Езоп — рекох, — сосът не е достатъчно кисел. Донеси от килера още малко оцет!

Той излезе от кухнята. В това време аз взех единия от четирите свински крака и го скрих. Сега вече можех да го изложа пред другарите си като крадец и лакомник.

Приятелите ми подушиха, че се готви нещо. Очакваха обеда не само с глад, но и с напрежение. В това време ми хрумна: ако Езоп забележи, че в тенджерата се варят само три свински крака, може и да побегне от страх. А пък това не исках. Исках само да му дам урок и да му наложа едно леко наказание. Така че го изчаках да излезе от кухнята; щом отиде за дърва, бързо извадих четвъртия крак от скривалището и го хвърлих обратно в тенджерата.

Най-сетне часът на угощението настъпи. Из цялата къща се носеше миризма на подправки. Бодро се зададе Езоп откъм кухнята. Големият супник очакваше неговото произведение. Той вдигна капака на бакърената тенджера и изсипа сготвеното в супника.

Приятелите ми се опулиха, аз обаче побледнях: в маринования сос имаше пет свински крака. Станах и рязко запитах:

— Езоп, колко крака има една свиня?

Той само ме погледна, ала погледът му бе много по-пронизителен от моя глас:

— Сметката излиза. Тая свиня тук има пет крака затова пък оная на двора има три.

Всичко ми стана ясно. Езоп бе открил какво бях сторил и защо го бях сторил. Бърз и решителен, той бе запушил зурлата на свинята, предназначена за рождения ден на жена ми и беше отрязал единия й крак. Поуката, която ми даде по тоя начин, бе: „Който копае гроб другиму, сам пада в него!“ Тъй че, ща не ща, трябваше да се примиря и с това поражение.

След известно време един от учениците ми уреди тържествена вечеря и покани мен и някои други мои ученици. Наредих на Езоп да отнесе в дома му всичко необходимо — масичката, фенера, сандалите ми и накрая и една кошница; защото знаех, че там стават пищни угощения и че ще мога да си взема за вкъщи няколко вкусни парченца печено или торта. Нищо не радва съпругата повече от това, да се сетиш да й донесеш такива лакомства.

И тъй, пихме и се смяхме, и философствувахме, и се гощавахме. Взех от масата най-хубавите парчета и ги подадох на Езоп да ги сложи в кошницата.

— Занеси това на моята най-добра приятелка — му казах.

Езоп отвърна:

— Добре.

Отиде: Върна се. Изглеждаше доволен.

Запитах го:

— Е, какво, Езоп? Даде ли й ги?

— Дадох й ги.

— А изяде ли ги тя?

— Изяде ги всичките.

— Услади ли й се?

— Много й се услади.

— И какво каза?

— Нищо не каза, но ти беше много благодарна.

— Е, това е добре! Сега вече тя най-сетне ще почне пак да ми се умилква.

Бях в отлично настроение. Всички бяхме в отлично настроение. Вечерното угощение бе прекрасно и преди всичко продължително. Надпреварвахме се да философствуваме. Езоп мълчаливо стоеше зад моето ложе. На един от учениците му се дощя да го закачи:

— Как мислиш, кога ще настане най-големия смут на земята?

Без да се колебае, Езоп отговори:

— Когато възкръснат мъртвите и поискат собствеността си.

Учениците ми занемяха от почуда. Казаха:

— Твоят роб не пие. Заповядай му да пие. Да видим дали и тогава ще остане така умен.

Наредих на Езоп да пие с нас. Той пи. Тогава един от моите ученици зададе шеговития въпрос:

— Защо говедата и овците отиват на касапския дръвник кротко, а пък свинете толкова квичат пред колачите?

Никой от учениците ми не знаеше какво да отговори. Казах на Езоп:

— И ти не знаеш!