Арнолт Бронен - Езоп

— Говориш като китарод 58 58 Китароди — древногръцки певци на народен епос, които съпровождали песните си с китара. , а не пееш, казваш стихове, а не ги римуваш; избираш обикновени думи, а мислиш с тях необикновени мисли и все пак аз те разбирам напълно.

— Тъкмо това исках аз.

— Значи, ти не искаше само да говориш красиво, не искаше да блеснеш, да ме омаеш.

— Исках само да бъда разбран.

— Никога досега не съм слушал друг като тебе!

Езоп продължи:

— И така, градинарят се нахвърля върху земята, копае я и я обработва: мъжът се оженва за жената. В този брак обаче има два вида деца. Земята е майка за рожбите, които е родила самата тя. Земята е мащеха за децата, които мъжът й е довел със себе си в брака. Тя отглежда с обич онова, което е излязло от скута й; тя търпи, ала същевременно мрази роденото с чужди родилни болки.

Градинарят си пое облекчено дъх.

— Значи, ако земята ми не дава толкова, колкото трудът ми е посял в нея, вината не е в мен?

— В теб е. Това е вината на всички нас дотогава, докато не спечелим цялата обич на майката — земя.

Градинарят разбра какво се криеше зад тая алегория и презираният отначало Езоп мигновено се издигна в очите му високо над мен.

— Идвай в градината ми, когато пожелаеш, все едно че е твоя.

Колкото приятно ми бе, че имам за слуга един събуден момък, толкова неприятно чувствувах наглото държане на тоя Езоп. Всяко нещо значеше все, по-добре от другите. Затова му заповядах изрично да върши дума по дума, каквото му заръчвам — ни повече, ни по-малко. Защото, както той бе задължен да се подчинява, тъй аз пък бях задължен да възпитавам.

През един горещ ден ми се дощя да ида в хубавата нова градска баня.

— Вземи кожената съдинка и хавлията и тръгвай след мен — извиках аз на Езоп.

Влязох в хладната вода, освежих се и рекох да се намажа с благовонно масло:

— Подай ми съдинката!

Момъкът ми я дава. Навеждам я бавно — оттам не изтича нито капчица масло. Поглеждам: съдинката празна. Викам му гръмогласно:

— Езоп, къде е маслото?

В отговор той изревава:

— В къщи!

Крещя:

— Защо не донесе маслото?

Крещи и той:

— Защото ти каза: донеси съдинката и хавлията.

Викам насреща му:

— Ами маслото?

И той вика насреща ми:

— За масло не си казал нищо!

Не бях казал. Нямах основание дори да го набия.

През ония дни беше много горещо и аз често ходех в банята, дето се срещах с моите приятели. Прекарвахме в приятни разговори, докато огладнеехме. Но нима трябваше само заради това да се разделяме? Реших да поканя цялата компания да похапнем у нас. Тъй като съпругата ми винаги правеше големи истории, когато пристигнех с гости, реших да играя сам ролята на домакин. Пък и какво толкова да готви човек в тая жега? Месото и рибата бързо се вмирисваха, затова пък лещата бе извънредно полезна за мозъка и за неговата дейност.

И тъй, повиках Езоп и му дадох съвсем точни разпореждания, та да не ми забърка пак някоя каша:

— Вземи няколко зърна леща, сложи ги в едно гърне, сипи отгоре вода, сложи гърнето на огнището в кухнята, постави под него дърва и ги запали; ако огънят рече да загасне, раздухай го с духалото; нека ври, додето се свари лещата.

— Дадено — изръмжа Езоп и тръгна към къщи.

И тъй, след известно време казах на моите приятели:

— Приятели — рекох им, — можете да получите при мен превъзходна закуска. Тоест у нас има само леща, но между другари не е толкова важно ястията да бъдат пищни, а гостоприемството да бъде сърдечно.

— Идваме — казаха всички.

Разположихме се в трапезарията и зачакахме яденето. Но вече почти не можехме да говорим, толкова бяха пресъхнали гърлата ни.

Извиках на Езоп:

— Най-напред трябва да си поосвежим гърлата; донеси вода да изкъпем вътрешностите си!

Той усмихнато ми донесе стомната; пийнах, а до носа и до глътката ми достигна някаква застояла, неприятна течност, така че едва не повърнах.

— Какво е това? — викнах аз.

— Ти каза: „Донеси вода да се изкъпем“, затова ти донесох вода от ваната — отвърна невъзмутимо оня тип.

Приятелите ми се разсмяха; лесно им беше да се смеят, нали не бяха пили. Засмях се и аз, но още дълго лошият вкус си остана в устата ми.

— Хайде, донасяй най-сетне лещата! — настоях тогава нетърпеливо.

Езоп пристигна със супника, над който се издигаше пара. Вече бях станал недоверчив, затова казах:

— Дай ми няколко зърна леща, да я опитам.

Той порови с лъжицата в супника, улови няколко лещени зърна и ми ги подаде. Изядох ги, бяха чудесни и добре сварени.