Арнолт Бронен - Езоп

— Окована съм, непрестанно съм окована, окована съм, макар и без вериги.

Бързо изсъсках в отговор:

— Господарката е в таламоса с Алкей. Сигурно знаеш колко трае това?

Забравил бях, че говоря с дете. Надникнах пак иззад колоната, момичето се бе изчервило до ушите, беше свело глава. Но сега вече и аз не исках да отстъпвам. Нетърпеливо почуках по колоната. Родопис тихо отговори:

— Не зная.

— Научи тогава — отрязах накъсо аз.

От моя страна това беше грубо, но животът е груб. Струваше ми се, че то бе единственият начин, който можеше в случая да доведе до целта. И се оказах прав.

След като помисли малко, девойката стана и промълви:

— Ще потърся онзи, когото ти наричаш Езоп.

Изчезна, преди още да успея да видя накъде.

Готвех се да се отдалеча, да се смеся с другите, да ги отклоня нанякъде, за да мога сетне необезпокояван да поговоря с двамата. Ала изведнъж пред мен застана Харакс.

— Къде е Родопис? — запита той.

— Коя е Родопис? — престорих се аз на глупак.

— Та нали ти току-що говори с нея! — рече гъгниво той. Сред бръчиците на тлъстите му бузи личеше отвращение от това, че бе принуден да разговаря с един толкова незначителен човек. Малките му свински очички се плъзнаха по хитона ми и затърсиха по него някакъв знак 50 50 В древна Гърция хората от знатно потекло носели на хитоните си специални отличия, обозначаващи сана им. , аз обаче по принцип не нося знаци. Казах:

— Случва се понякога да разговарям с най-добрия си приятел, а това съм аз.

Ухилих му се. Отминах го, излязох от къщата, отправих се надолу към потока.

Там имаше един малък, невзрачен храм, посветен на Деметра 51 51 Деметра — богиня на плодородието. , дето складираха и тежките земеделски сечива; там срещнах Родопис и Езоп. Още от самото начало казах на момъка, че пред мен не е необходимо да се преструва, защото зная, че чува и говори. Въпреки това той не произнесе нито дума; слушаше обаче внимателно.

— В случай че положението се усложни и се стигне до война — рекох аз, — Самос би бил заплашен от всички страни, защото гъмжи от чужди агенти. Тук са Алкей и Антименид, шпиони на цар Навуходоносор Вавилонски, които непрестанно внушават на господаря си да завладее нашия остров чрез преврат. Тук са освен това и тримата синове на Еак, всеки издържан от различна чужда държава: Поликрат — от Лидия, Силосон — от Египет, Пантагнот — от Мидия или Персия. Всички тия хора искат да продадат родината си.

Може би те са уверени, че ако Самос би заживял в рамките на един по-голям стопански съюз, ще настъпи и по-голямо икономическо благоденствие. Тогава обаче ще изчезне духовната свобода в Самос.

Щом чу думата „свобода“, Езоп наостри уши. За да смекча казаното, добавих:

— Вярно е, че никой в Самос не може да обещае свобода на вас; но все пак вие можете да не допуснете и други да изгубят свободата си.

Двамата се спогледаха и Езоп кимна. Родопис ме запита:

— Какво трябва да сторим?

Казах:

— Положително има някой, който шпионира във всички направления. Положително има някой, който сплотява около себе си всички тия предатели. Кому хрумна да натовари тъкмо теб с пренасянето на писмата? Има хора, способни да обичат само онзи, от когото очакват изгоди. Съсредоточете вниманието си върху Ларих, не изпускайте из очи Харакс.

Беше се смрачило. Видяхме как проблеснаха факли и се насочиха през нивята към нас.

Родопис побледня.

— Търсят ни.

Единственият съвет, който можах да им дам, бе да се промъкнат между факлите и бързо да се приберат в спалните помещения за робите. Исках да уговорим още кога бих могъл да ги видя пак, ала те вече бяха изчезнали.

Разположих се удобно пред коленете на Деметра, защото тичането не е работа за мен. Както знаеш, от много размисъл съм понапълнял малко, страдам от задух и има опасност да получа удар. Пък и много приятно е да се молиш на богове, в които не вярваш.

Силна глъч прекъсна моята тиха молитва. Светлина от факли падна върху молитвено сключените ми ръце и Харакс ме срита отзад с крак:

— Къде скри Родопис?

— Коя е Родопис? — запитах аз, като повторно се престорих на невинен.

Той се изчерви цял и повика своите роби — надзиратели.

— Ще заповядам да те бичуват до кръв, докато разкъсат мръсните ти меса! — изрева хрипливо той и устата му се разпени от яд.

Аз меко напомних, че се намирам в храма на Деметра. И че на свято място се пречиства дори и грешникът — да не говорим за онзи, който не е грешник.