Арнолт Бронен - Езоп

Ядмон беше свикнал вече с тази молба. Прозявайки се, той я удовлетвори и отново се извърна към синовете си.

Просторната къща представляваше всъщност чифликчийски палат, двуетажен и увенчан с полегат покрив. Основните зидове сигурно бяха още от времето на критското господство; бяха четири стъпки дебели, от циклопски каменни блокове, каквито днес не умеят да дялат вече дори и за строеж на големи храмове; тия блокове прилягаха тежко едни върху други, почти без фуги помежду им.

В горните етажи се намираха помещенията за многобройните роби, помещенията за сечивата и складовете за хранителни припаси.

Женското отделение бе само на един етаж и заемаше задната част на сградата. Тъй като бе вдовец, Ядмон спокойно бе дал под наем на Сафо цялото женско отделение, и то, както се говореше, на доста добра цена.

Още докато минавахме през междинния коридор, чухме смехове и песни. Когато се озовахме под колонадите на втория, по-малкия перистилон, пред очите ни се откри пъстра, весела гледка. Насред двора, на открита полянка, две жени с прозрачни хитони играеха с някакво дете на топка, пълна с перушина; това бяха Ерина и Дамофила, заедно с Лаис, дъщеричката на Сафо.

Вдясно, под колонадата, на най-сенчестото място, Родопис беше приседнала пред една масичка и рисуваше букви. Покрай задната стена на перистилона, дето нямаше колони, шест робини седяха край тъкачен стан, сортираха вълната и предяха, като тихичко си тананикаха някаква песен със странна мелодия. Отначало никой не ни обърна внимание. Първа погледна към нас Родопис; вдигна бялото си лице над сиво-кафявата фригийска еленова кожа и тихичко подвикна нещо на жените, които играеха. Те оставиха топката да падне, извърнаха се и грациозно се поклониха.

Алкей се усмихна победоносно и поетично издекламира по свой маниер:

Сега и робините вдигнаха погледи и от уста на уста се понесе тих шепот: „Какъв красив мъж!“

Алкей се наслаждаваше на триумфа си и светлите му очи галеха лицата едно след друго, почти без да правят разлика между свободни и несвободни. Робините, които забелязаха това, дръзко се закикотиха. Господарките им засъскаха, повелявайки тишина. Сетне те зачакаха неговия въпрос. Той запита:

И тогава и трите закудкудякаха една през друга. Тъкмо бил пристигнал някакъв търговец от Милет с нови платове и тъкани за рогозки и пердета. Сафо се намирала с него в амфиталамоса 48 48 Амфиталамос — преддверие към брачната стая в домовете на евпатридите. . Ако им позволял, те щели да го заведат дотам.

Алкей отклони предложението им. Искаше да иде сам с приятелите си, за да изненада теменугокосата. Изкомандува ни като пълководец през време на битка, тръгна напред, а ние, останалите, го последвахме.

Но амфиталамосът беше пуст, само големите топове плат свидетелствуваха за пазарлъка, който навярно се беше водил тук. Къде ли бе господарката?

Чухме гласове. Алкей проявяваше нетърпение. И той като нас би трябвало да почака, пък и в голямото помещение, освен платовете, имаше достатъчно неща, които заслужаваха да се видят. На дълги лавици бяха подредени бледи елински, както и пъстри египетски папируси. В ъглите имаше глинени плочки с вавилонско клинообразно писмо. Тук, както разбрах от надписите, бяха събрани литературни ценности от цял свят: предсказания на лидийската прорицателка Сибила, хетитски закони, еврейски псалми, математически стихове от Асирия. Като ценител на мъдростта, аз огледах подробно всичко, докато останалите насядаха и започнаха да си разправят разни духовити историйки.

Само Алкей не издържа. Скоро той стана отново и почна да снове из стаята със своята подчертано гъвкава походка.

Най-сетне вратата към таламоса 49 49 Таламос — брачна стая, спалня. се отвори. Ала оттам излезе само дребничкият, тлъст търговец на платове, изгледа ни подозрително и чевръсто прибра своите топове. Видях през вратата, че господарката, заедно с неколцина майстори, още подреждаше току-що окачените пердета. При светлината на факлите, осветяващи разкошно подреденото помещение, сияеше жълтият, богато надиплен хитон на Сафо. Над бялото едро лице косата й изглеждаше по-черна от черния цвят и на фона на жълтия й хитон действително имаше вид на тъмно синкав букет от теменуги.