Арнолт Бронен - Езоп

Ала той беше само празен дърдорко. Шумното одобрение на думите му бе за него по-важно, отколкото делата. Ето защо на неговите думи и ние противопоставихме думи. Ние — учениците ми и аз — застанахме плътно до него. И когато той отново подхвана речта си, сразихме го със звуците на старата хиоска песен:

Въпреки че сега самосците се поразколебаха и обсипаха с възторга си и нас, дърдоркото не искаше да се признае за победен. Алкей запя химна, с който се възхваляваше Арес, страшният бог на убийството във война. Тълпата започна да шътка и да го освирква. Тогава той викна на робите си, на китародите 43 43 Китароди — древногръцки певци на народни епически песни със съпровод на китара. , пръснати сред множеството. Но в тишината аз изкрещях стиховете, които жителите на Смирна бяха пели срещу лидийците:

Сред глъчката, която сега заглуши и нас, все още се чуваше от време на време мощният глас на Алкей. Той пееше, говореше, пускаше шеги — звуци, които ечаха във въздуха, но нямаха никакъв смисъл. Тогава се сетих за теб, за нашия категет Талес, и припомних на учениците си твоето често повтаряно предупреждение. Строихме се и тръгнахме, като скандирахме високо твоите думи:

Радвахме се на нашата победа и я празнувахме пищно в продължение на няколко дни. Но когато по-късно подновихме занятията си, за голямо наше учудване научихме, че това съвсем не било наша победа. Междувременно на агората дошъл стратегът Еак заедно с тримата си сина и казал на всички, че именно той решително допринесъл за победата на миролюбивите самоски патриоти; самосци, които най-често се вслушваха само в оглушителната глъчка откъм трибуната, веднага му повярвали.

Тия подли похвати от страна на Еаковата клика ни ядосаха. Та нали бяхме видели с очите си как старият стратег през целия ден не бе мръднал от своя дом, как неговите роби лъскаха вече шлема и бронзовите му доспехи. А сега той се ползуваше от облагите на мирното разрешение на въпроса и както чух, особено на синовете му се удало да спечелят с подобни приказки симпатиите на простите хора като гребците, робите от рудниците, а и дребните търговци от пазарния площад.

Настроението дълго време се задържа извънредно напрегнато. Непрекъснато идваха вести и слухове от Лезбос. В столицата на оня остров, която наричат Великата Митилена, се бяха стекли много хора, много интереси, ето защо беше изтекла и много кръв. Борбата за власт, чувахме ние, се развивала ту в полза на едни, ту в полза на други; но след това в тамошния пританейон 44 44 Пританейон — обществена сграда в древна Гърция, дето живеели магистратите и се пазел свещеният огън. се озовал един нов човек, собственикът на мелници Питак, син на Хирас.

Това изкара отново на площада Алкей и неговите сродници. Те се държаха просташки пред дюкянджиите от пазара и пускаха непристойни шеги за мръсния плебей Питак с потните крака; за разнообразие съчиняваха и стихчета за него, в които го наричаха „тлъстата свиня с дюстабаните“. Сетне пуснаха в ход няколко мръсни анекдота за какопатрида 45 45 Какопатрид — човек от долно, неблагородническо потекло. , който успял да се вмъкне чрез женитба във висшия аристократичен род на Пентилидите, но комуто позволявали да помирисва само задника на гордата си съпруга. Благородният Алкей съвсем се самозабрави, когато пристигна вестта за първия закон на новия тиранин; Питак заповядал при провинение пияният да се наказва по-сурово, отколкото трезвият. Тогава Алкей се осмели да устрои на площада нова голяма демонстрация, с която още веднъж се опита да подстрекава към война. Тъй като беше поканил и мен, отидох и го чух да пее гръмогласно най-новата си поема: