Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

На мен стихотворението не ми се стори много умно, а на самосците се видя не дотам поетично. Така че нямаше много възторг и одобрение и Алкей си отиде озлобен. Но гневът му не трая много дълго и за това си има следните причини.

Меланхрос и Мирсил бяха притежавали свои собствени кораби и открай време лезбоската търговия не беше печелила толкова от внос и износ, колкото от транзит; ето защо онези двама тирани не бяха проявили никакъв интерес към земевладелските имоти на евпатридите. Инак стоеше обаче въпросът с мелничарството. Ако искаше мелниците му да мелят, Питак трябваше да се заинтересува и от лезбоското селско стопанство. Митилените веднага надушиха това и бързо съчиниха песничка. Чухме и нея да пеят тук:

Мели, воденицо, мели! Че мели със тебе Питак — господарят велик
от великия град Митилена…

Това вече сочеше за новия курс. Досега раздробяването и рационалното стопанисване на големите имения не беше напреднало много; Тлъстите черноземни ниви, плодородните маслинени плантации бяха занемарени. Всеки твърдеше, че бил чул за някакви нови преговори. Постоянно се носеше слух, че Питак щял да повика избягалите аристократи да се завърнат в родината си.

И така, един ден на вратата на моя скромен дом се похлопа и когато отворих, вън, с блестящи доспехи и с не по-малко сияещо лице, стоеше огромният Алкей. Помоли ме настоятелно за един разговор. Нямах нито време, нито свободно помещение за интимни разговори. Той пък от своя страна не искаше да идва повторно на агората. Ето защо, като смири аристократичното си сърце, той тържествено ме покани в имението на Ядмон.

Всъщност не исках да приема поканата. Ала после се сетих за твоя интерес към оня момък, Езоп, за когото там може би пак щях да успея да чуя нещо. Затова накрая склоних да ида заедно с него до Ядмоновия чифлик в деня преди следното пълнолуние.

Чаках с моето послушно магаренце Йокс при Хермесовия побит камък до пазарището, когато четиримата евпатриди, яхнали своите жребци, се приближиха със звън. Отначало искаха да се престорят, че не ме забелязват — толкова дребен и жалък им се видях. Но те имаха нужда от мен. Ето защо огромният Алкей се приведе от високия си кон и с меден глас ме запита бих ли се съгласил да ми заемат един от техните жребци. Пътят бил дълъг и каменист, а било горещо.

Казах, че не умея да яздя. На гърба на кон човек трябва да язди. На гърба на магаре — може да размишлява.

И тъй, те се принудиха да ме вземат така, както бях, и изпроводени от смеха на самосците, ние петимата напуснахме старата част на града през западната му порта.

Едвам се намерихме сами сред полето, едвам полъхна по-свеж ветрец между пиниевите лесове и сиво сенчестите маслинови горички и ето че въоръжените конници ме заобиколиха; почнаха да ме увещават да не съм издавал нищо за техните речи и песни на агората. По онова време те всички били замаяни от Дионис, може би да ги бил омагьосал и някой от по-малките сатири. Във всеки случай за тях нищо не било по-чуждо от мисълта да кроят враждебни планове против великия Питак, когото искрено уважавали.

На мен обаче не ми се искаше да ги оставя да се отърват толкова евтино. Че нали си имах причини да стигна до стопанството на Ядмон. Замълчах многозначително и казах, че не бих могъл да обещая нищо. А като видях заплашителните им погледи, добавих, че едва ли има смисъл да прилагат каквото и да било насилие, защото съм оформил писмено изложението си за техните речи на площада и съм го дал на съхранение у един мой приятел.

Тъй се озовах отново в стопанството на Ядмон, този път като гост. Тъй видях великолепния дом на Ядмон, този път като високопоставена личност. Гордо минахме покрай десетте огромни кучета, които се дърпаха на синджирите си и ръмжаха. Вратарят пъргаво разтвори тежките двукрили врати, смирено поздрави и мен.

Преминахме през дългия, тесен коридор на мъжкото отделение, видяхме от двете страни залите, предназначени за празненства, и трапезарията с тридесетте легла, над които още се издигаха винени пари. Най-сетне излязохме в перистила 47 47 Перистил — вътрешен двор на евпатридски дом, обикновено заобиколен с колонади. , дето цареше чудна прохлада.

Под колонадите се излежаваха Ядмон и тримата му сина. Старият се надигна бавно, не особено гостоприемно; личеше, че не бе много добре разположен към Лезбос. Ето защо съкратихме церемониите по здрависването, доколкото беше възможно — от моето родословие аз споменах само дядо си, — и помолихме за разрешение да минем през междинния коридор към женското отделение.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x