Арнолт Бронен - Езоп

Започнахме да се съвещаваме шепнешком. Езоп гледаше присмехулно и тържествуващо към нас. Ръмженето на тълпата, сега вече от двете ни страни, заплашително се усилваше. Само Демонакс запази хладнокръвие и ясен разум. Той преброи багажа.

— Липсва един чувал.

Тъй като Езоп — какъвто си беше изпечен хитрец — твърдеше, че не се интересувал от такива дреболии, Садиат се видя принуден да признае, че наистина липсва един чувал. Нима злодеят все още бе толкова сигурен в правотата си? Във всеки случай той стигна в дързостта си дотам, че започна най-подробно да разпитва своя слуга Келайт.

— Липсва ли чувал?

— Да.

— Къде е?

Чувалът бил толкова тежък, че Келайт го скрил зад някаква трънка по пътя.

Къде станало това?

Не било много далеч оттук. Изпратих момъка, придружен от двама стражници, да го търси. След около половин час те се върнаха запъхтени с чувала. Демонакс го сграбчи и го хвърли пред нозете на Езоп. Той го разтвори сам. И тогава първото нещо, което блесна и звънко изпадна пред него, бе златната статуйка на Аполон.

Лидийската делегация, само до преди миг упорито стълпена около своя водач, се пръсна на всички посоки на вятъра. Гражданите на Делфи обаче се спуснаха към него възмутени, негодуващи.

Ругатни, проклятия, заплахи се сипеха като град над Езоп. Той стоеше, преструваше се, че не може да си обясни всичко това. Но не можеше да измами мен.

Казах:

— Ти сам произнесе присъдата си.

Дадох знак на съдебните стражници. Без да се бавят, те сложиха оковите на ръцете на храмовия крадец.

Посейдон се оженва за Кена, дъщерята на Елат. След това (понеже тя не желаела да има деца нито от него, нито от някого другиго) Посейдон я превръща в мъж, който бил неуязвим и най-силният между всички тогавашни хора. И всеки, който се опитва да нарани този Кеней с желязно или с медно оръжие, сам бива надвит от него. Този Кеней става цар на лапитите и води война с кентаврите. Той поставя на пазарището едно копие и заповядва да го почитат като бог. Ала това не се понрави на боговете и когато го видя да върши тия неща, Зевс го заплаши и разбунтува кентаврите срещу него. И те го забиха в земята тъй, както си стоеше изправен, и поставиха отгоре му един каменен блок като знак.

И той умря.

Прочетох на жреците тая мъдрост от древните теолози. Преди да излезем пред хората, ние трябваше да бъдем убедени, че сме се съобразили напълно с волята на боговете.

Затова именно и се противопоставих на незабавното изпълнение на присъдата над злодея, както многократно настояваше за това Демонакс, който в екстаза на божествения си гняв се беше самозабравил. Впрочем тогава и делфийците бяха ревали още като диви зверове и се бяха задъхвали от нетърпение за кръвта на злодея.

Повечето от тях продължаваха да реват. Те непрекъснато обсаждаха затвора в Криса, дето държахме Езоп. Но имаше и някои — не бяха много, — които съскаха и шушукаха: „Някой скришно е пъхнал златната статуя в багажа на Езоп!“ Та кой би могъл да стори това? Нима искат да припишат подобни мошеничества на Демонакс? Или дори на мен? Защото никой друг не би могъл да проникне пред или в стаята на Езоп.

Тъкмо защото ми беше ясно, че приятелите на Езоп лъжеха и отричаха, държах процесът да се води крайно добросъвестно. Разполагахме с предостатъчно свидетели и улики. А и Езоп не беше дръзнал досега да оспори нищо. Даваше си вид, че изобщо не гледа сериозно на обвинението.

И приятелите му излизаха с подобни аргументи. Разправяха, че като посланик на най-богатия цар на света, на Крез, Езоп нямало нужда да краде някаква си златна статуйка, след като неговият цар бил готов по всяко време да му подари сто златни статуйки. Тия аргументи обаче бяха съмнителни, тъй като по това време Крез — изчаквахме още само последния вестоносец — съвсем не бе вече цар; а пък защо и хитрият Езоп да не знаеше нещата, които ние можехме да научим чрез пратеници?

Естествено най-приятно щеше да ми бъде, ако Езоп беше признал открито престъплението си. Но дори пред лицето на близката смърт той още не беше стигнал дотам. Може би пред приятели от устата му щеше да се изплъзне признание? Ето защо, когато чух, че онзи книжар, Демеас, е подкупил стражите и се готви да го затворят в килията на Езоп, допуснах това да стане.

Подслушах разговора. Затворът в Криса е доста светъл и приятен, пък и бяхме снабдили затворника обилно с ядене и пиене — нали преживяваше последните си часове. Въпреки това, като съгледа Езоп във вериги, Демеас почна да плаче. Тогава се разплака и Езоп.