Арнолт Бронен - Езоп

Но ето че неизвестната делегация вече стоеше пред портите на храма. И когато се отправих бавно натам, за да я приветствувам, нещо ме прониза: това бе Езоп с неговите лидийци. Те — съвсем бях забравил — разполагаха още с кораба на Еврибат и с него бяха извършили много от пътешествията си. Тъй и сега, на път откъм Амбракия, се бяха качили в Никополис на своята триера и бяха доплували с нея до Криса.

Езоп сигурно помисли, че съм се уплашил и нагло се усмихна.

— Не искам — подхвърли подигравателно той — да злоупотребявам дълго с гостоприемството на твоя бог. Дай ми писмата и ще продължим пътя си още днес.

Това не съвпадаше с моите планове. Разбира се, овладях се и също се усмихнах.

— Не са писма, а устни вести чрез пратеници — казах благо аз. — Защото цар Крез е обсаден и не би рискувал да праща през персийските линии нещо написано. Ще повикам пратениците и ще можеш да говориш с тях толкова тайно, колкото искаш. Това обаче не ще бъде възможно по-рано от утре сутринта. Трябва да те помолим за тази нощ да бъдеш гост на Делфи.

Той бе изненадан, огледа ме изпитателно. Никак не му се хареса възможността да нощува в Делфи.

— Ще пренощувам в Криса, на кораба — промърмори недоволно той, след като се съвещава продължително с хората си. — Не искам да спя под един покрив с убийци.

Прозрял бях мозъка на тоя негодник до дъно, разбрах, че това гърбаво куче, тая вонеща фригийска свиня отново цели да предизвика скандал. Ала богът бе близо до мен, въоръжи ме с хитрост и ми помогна да се овладея. Богът ми прошепна: „Трябва да го задържиш тук!“ Ето защо казах учтиво:

— Но, разбира се, че в Делфи ти няма да спиш заедно с убийци.

Той ме погледна с неприятния си, остър поглед, продължавайки предизвикателно:

— В такъв случай трябва да отстраниш Демонакс от храма.

Не бях задължен да говоря истината пред един богохулник. Казах:

— В момента Демонакс не е в Делфи. Той е където е бил винаги: далеч оттук.

— В Криса ме осведомиха друго.

— Ако го видиш в Делфи, можеш да ме наречеш негодяй и лъжец.

Тая възможност — бях разчитал малко на нея — го развесели. Той каза на свитата си:

— Оставаме.

Предоставих на него и на делегацията му най-хубавите приемни стаи в новия дом на жреците. Те бяха предвидени само за царе. Никой не беше спал още в тях.

Предложих на делегацията всичко, което можеше да предложи Делфи. Те отказаха да се хранят заедно с нас — нямах нищо против. Ядоха, пиха и стори ми се, че заспаха.

Ние не спяхме. Цяла нощ се съвещавахме. Знаехме настроението в Делфи, в цяла Елада. Елините не дават пет пари за минали неща. Подпалването на храма се споменаваше още само като анекдот по народните празници. Трябваше да хванем Езоп в ново злодеяние. Но дали тоя тип, извършил до днес толкова злодейства, щеше да ни направи удоволствието тъкмо сега да стори още едно?

Богът знае, че аз държа на справедливостта. Но какво зная за бога аз? Зная за него и пътищата му толкова малко, колкото зная и за статуите му. Само това знаех: една от тия статуи — малка, нежна, златна, — превъзходна самоска изработка, се намираше в стаята, дето тъкмо сега спеше Езоп.

Запитах Демонакс. Демонакс ме успокои. Никандър сигурно имал точни описи за всичко по стаите.

Пък и нима не беше истинска глупост да крадеш дарове, посветени на делфийския оракул? Върху всеки дар имаше свещен печат с името на Аполон. Само някой глупец би се поддал тук на слабостта си да краде: обаче всички знаеха, че Езоп е поне умен. Демонакс оспорваше това:

— Умните са благочестиви; срещу боговете се бунтуват само глупците.

Неспокойна нощ прекарах. На няколко пъти нещо ме тласкаше към крилото за гости в жреческия дом. Лидийците несъмнено спяха добре. Зърнах веднъж Демонакс да излиза от стаята на Езоп, втори път — да се върти около багажа, оставен пред вратата на стаята.

— Какво правиш там? — прошепнах смаян. — Да не би да проверяваш какво е откраднал досега?

Демонакс дори не вдигна поглед и тихо се отдалечи.

Молих се и пак заспах пред олтара. Като тежко бреме ме притисна сънят. Скова ме чак до късно сутринта.

Откъслечни викове и глъч проникнаха до ушите ми. Не можех да се събудя. Най-сетне морно се надигнах. Демонакс и жреците стояха при входа на светилището, втренчили погледи в мен. Отначало зафъфлих и едва след това успях да произнеса ясно:

— Каква беше тая глъчка?

— Езоп е изчезнал — каза Демонакс.

Очите му зловещо блестяха.

Значи, не беше поискал да говори с нашите пратеници? Всъщност ми олекна. Аз държа повече за почтеността, неохотно се занимавам с измами като тая, която трябваше да устройвам с пратениците.