Арнолт Бронен - Езоп

В същото време Еврибат, както му бяхме наредили, бе влязъл във военната партия на Сарди и нейното влияние бързо се разрасна. А и Харакс, отчасти по мое нареждане, отчасти понеже се надяваше, че сега най-сетне ще получи поръчките за доставка на оръжие, работеше в същата насока. Всички предупреждаваха царя да не забравя двете прорицания на делфийския оракул. „Делфи не лъже“ стана в Сарди нещо като „Добър ден“. И така, Крез свика войските си още в края на зимата и снегът в Кападокия едва бе почнал да се топи, когато той потегли с цялата си войска на изток. Нека спартанците го последват — заповяда лукаво той; смяташе да ги изиграе с плячката.

Куруш беше по-бърз от Крез. Куруш разполагаше с извънредно бързи четворни впрягове и гладки, прави пътища. Той можа да си позволи да тръгне цял месец след Крез, но измина огромното разстояние от Пасаргада до границата толкова бързо, че двете войски се озоваха едновременно до Халис — персийската войска северно, лидийската южно от Птерия. Никой не знаеше точните сили и позиции на противника. През средата на месец Гамелион 150 150 Според нашия календар отговаря на началото на месец февруари. Крез нареди да се прочете на войските му вместо заповед за настъпление прорицанието на делфийския оракул и повели да бъде премината по широк фронт реката Халис.

Куруш изчака няколко дни, сетне нападна във фланг и в гърба на противника си крепостта Птерия. Птерия имаше здрави стени и се съпротивяваше. Куруш хвърли още по-големи сили. Междувременно Крез научи за боевете, водени зад гърба му. Той заповяда на лявата група от войските си да направят завой и да подкрепят гарнизона на Птерия. Стигна се до страхотни битки, които взеха много жертви и от двете страни.

Крез бе разположил войските си само с оглед на нападателни действия. Тъй като се водеше борбата, сега позициите му станаха неизгодни. Ето защо той заповяда и на другите две армии да свият на север, за да се обърнат с фронт към Куруш. Ала Куруш заобиколи Птерия и се появи откъм юг. Така той се намери отново във фланг и в гръб на Крез.

При това положение всеки заплашваше снабдителните линии на противника си. Куруш не се страхуваше от тая заплаха, Крез обаче се страхуваше много. Куруш беше в състояние да се бие с войски, които цяла седмица не са яли и пили; Крез знаеше, че неговите лидийци се изморяват, щом като някога не успееше да им осигури прекъсване на боя, за да се нахранят. Поради това, за да не изгуби връзка с обоза си, Крез опразни крепостта Птерия и свивайки откъм левия фланг, изтегли целия си фронт на запад.

Куруш се поколеба да го последва. Не можеше да повярва, че един враг започва оттеглянето си, без да е бил победен. А и по-късно, след като установи, че лидийското отстъпление не е маневра, той следваше Крез бавно и спокойно. Това се дължеше на неговия обоз, който наистина не бе голям, но доста странен. Куруш водеше със себе си камили. Искаше да изненада с тях противника си в решителната битка.

Крез пък от своя страна, подлъган от неверни съобщения, бе приспиван от увереността, че Куруш не го следва. Крез разсъждаваше: Лидия има съюзни договори с Египет, с Вавилония, със Спарта и със Самос. Техните помощни части или са вече в Сарди, или поне са на път за там. Ако врагът наистина излезе толкова глупав да нахлуе в Лидия, тогава вече никой не може да извърта: съюзниците ще трябва да помогнат на Лидия. А това означава сигурна победа, тъй като персите неохотно воюват срещу елини.

Така Крез се оттегли чак до Сарди. Искаше да попълни там войската си и въоръжението й. Възнамеряваше да изработи със своите съюзници нов план за действие. И през следната пролет, подсилен и отпочинал, да потегли наново и да разбие окончателно Куруш.

Докато Крез, уверен в победата си и напълно спокоен, подготвяше всичко това, Куруш му нанесе светкавичен удар. С бързи преходи той се насочи към Сарди. Вълна от ревящи, разтреперани бежанци заля лидийските шатри. Леден ужас обхвана Крез: всичко ставаше в пълен разрез с очакванията му. Пълководците му го утешаваха: войската все още бе многобройна, достатъчно въоръжена, добре обучена. Персите не можеха да противопоставят на лидийската конница нищо равностойно.

Крез нямаше много време, за да почива. Твърде скоро му беше нанесен втори удар; Предните отреди на персите нападнаха лидийските постове. Крез даде заповед на своите конници. Въоръжени с дългите си копия, покрити от глава до пети с тежко желязо, те пришпориха конете си срещу персийската пехота.