Арнолт Бронен - Езоп

Чрез пламъците богът бе станал още по-силен. Опожаряването на храма потресе цяла Елада, развълнува целия населен свят. Истински порой от дарове, помощи, жертви се изля над Делфи.

Ако бе смятал, че чрез пожара в храма ще намали значението на Делфи, Езоп се беше излъгал. Огромните помощи ни дадоха възможност да направим Делфи още по-голям. Закупихме най-хубавия материал, наехме най-добрите строители. В звъна на златото за нас звучеше гласът на бога. „Сега идва часът на моето и на вашето величие!“

Гигантски строеж се започна сред свещения парк. В скалите се дълбаеха дупки за новите основи. Високо към небето се извисяваха строителните скели. Всекидневно пристигаха кораби, натоварени с най-отбран мрамор, най-твърдо дърво. Благочестиви архонти от благочестиви градове ни изпращаха своите най-сръчни зидари, най-способните си дърводелци. Заповядах да се работи и денем, а и нощем на факли. Само, два пъти месечно — в деня за задаване на въпроси и при новолуние — работата спираше. Едва сега делото добиваше размери, достойни за бога.

Ала само в Делфи жреците на Аполон можеха да изпитват такава радост, такава гордост. Навсякъде другаде безбожието все още кипеше под повърхността, вяра и жертвоготовност показваха само благородниците, горните слоеве. Старото зло се коренеше все още в старите причини. Защото Езоп неуморно пътуваше из цяла Елада със своята делегация, от град в град. Където се появеше той, почваха да подиграват жреците, да се гаврят с храмовете; да изстъргват златото от одеждите на божествените статуи.

Не бях изпращал вече Демонакс в Египет. През тия дни, изпълнени с труд и борби, Делфи се нуждаеше от повече жреци, и то енергични жреци. Предадох в ръцете на Демонакс правните дела, той трябваше да закриля името и достойнството на бога. Тъй преследването на богохулниците и на религиозните престъпници, към което той отдавна проявяваше особена склонност, се превърна сега в негов най-свещен дълг.

Демонакс знаеше грижите ми, и той страдаше като мен. Един ден на публично събрание в града Делфи говориха пратеници от Танагра и Авлида, дето Езоп току-що беше разказвал своите мерзки басни. Тъй като тия селища при различни поводи бяха проявявали незачитане към оракула, наш дълг бе да се явим с Демонакс на събранието. Говори първият, говори и вторият пратеник, и двамата се изказаха с подигравателна усмивка за политическите цели на Делфи. Тогава търпението на Демонакс се изчерпи.

— Тук, на свещена земя, вие се ползувате с гостоприемството на Делфи — извика той, — а на вашите несвещени земи допускате богохулника Езоп да подстрекава срещу Делфи! Езоп подпали Делфийския храм! Нито един истински град на елините не би трябвало да позволява вече на тоя негодник да прекрачва стените му!

Богът очевидно не искаше още мъст. Делфийците недоволно заръмжаха. Мнозина дръзнаха да твърдят, че били видели Езоп вън, сред тълпата, а пък храмът бил пламнал отвътре. Принудих се да сваля Демонакс от трибуната и да го предупредя. Такива са хората: пет пари не дават за божествените внушения по правните въпроси, а търсят земни улики.

Тъй стана това, което учуди мнозина в и около Делфи: а именно, че повече от година след опожаряването на нашия храм Езоп все още можеше да продължава своите странствувания из Елада, че все още имаше възможност да свързва политическата си мисия с лукавата пропаганда на своите опасни басни. Тук-там тия блудкави смехории проникваха дори в обществените библиотеки. Неколцина драскачи ги бяха преписали и продаваха рулата на богати търговци, които искаха да се перчат с образованието си. А пък подведената тълпа, която злорадо, коварно и вече почти заплашително продължаваше да разказва тия басни се позоваваше на библиотеките и търговците, щом някой поискаше да я съди и наказва.

Всичко това беше станало непоносимо. Не можеше да продължава повече тъй. В служебните помещения на Демонакс се трупаха донесения, оплаквания, обвинения против безбожната дейност на Езоп. Два дни Демонакс принася жертви, сетне дойде при мен:

— Преди една година аз изпълних задачата си само наполовина. Сега принесох жертви и се молих, за да ми се яви богът. Той не ми се яви. Това е знак, че богът е разгневен. Гневи се, защото Езоп все още е жив и насъсква людете. Дай ми неколцина яки младежи от школата на жреците, за да потърсим Езоп и да умилостивим бога.

Казах:

— За един толкова сериозен случай трябва да запитаме Пития.

Ала тъкмо през онзи ден за задаване на въпроси се случи така, че прорицателката остана няма; от силно вълнение получи задух и с големи усилия спасихме живота й. Всички останали въпроси към оракула бяха маловажни и ние им отговорихме най-добросъвестно. Но да отговаряме сами на зададения от нас въпрос — не можехме.