Арнолт Бронен - Езоп

Когато поех моя висок пост, решен да служа чрез Аполон както на бога на боговете, тъй и на величието на елинските държави, аз, разбира се, наредих да се преследват най-безмилостно всички врагове на оракула, да се преследва следователно и Езоп. Но тъй като бях недостатъчно осведомен, тъй като не познавах всички престъпления на оня негодяй — и поради това го наказах само за греховете, които знаех, — то показах се достатъчно великодушен да го освободя срещу откуп, макар и да схванах подигравката, която се криеше в тоя откуп. Защото орелът не лови мухи.

Все още не знаех колко много се бяхме мамили тогава ние в Делфи. Държахме строга сметка за съмненията, проявявани към нас, и за присмехулните песни, взимахме предохранителни мерки срещу безредиците и бунтовете, които целяха да разтърсят установения ред. Смятахме тия явления за преходни, за изкушения, които ни поставяха боговете, за да изпитат силата на нашата вяра.

Сега обаче тоя стар доклад на Харакс отвори очите ми. Сега вече видях нечестивата сила — открих я по намаляващите приходи, по нарастващите безредици; отровните изпарения на гниенето и ферментацията пъплеха нагоре. И както небето се изчиства от всичко земно чрез дъжд и буря, тъй и Делфи трябваше да обуздае подмолните сили.

Все пак ние мъдро и умерено се държахме настрана. Езоп се главозамая от успехите си. Никой не даваше пет пари за месенците, които се бяха вдигнали на яростен бунт срещу своите вековни владетели — спартанците, и по този начин навреждаха на държавата, допринесла най-много, та дори решително, за престижа на Елада в цял свят. Аристомен, подстрекателят на тия метежници, по чиито мръсни ръце лепнеше кръвта на хиляди подведени от него люде, се бе измъкнал заедно с десетима известни престъпници; какво друго оставаше да сторят почтените хора, освен да предадат на Спарта шайката, за да може тая обидена и ощетена държава да даде заслужен урок на злодеите?

И тъкмо тук Езоп се одързости да се намеси и да превърне в държавно дело това вулгарно престъпление. Но то не му стигна. В продължение на много години бившата му любовница, хетерата Родопис, бе служила срещу значителна заплата като шпионка на делфийския оракул. Естествено нещата, до които се предполагаше, че се е добрала оная Родопис, едва ли можеха да се оползотворят в Египет. В бъбривата Елада по-скоро би могло да се скалъпи от тях сензация. И тъкмо затова изпеченият демагог Езоп направи всичко възможно да измъкне от египетския бордей своята никаквица. Контрабандисти, мошеници, предатели се втурнаха да му помагат, за да се срещне с оная жена, която уж можела да му даде материали срещу нас.

Сам бог се намеси. Демонакс научил за бягството на Родопис и му се удало да замине бързо за Делфи и да пристигне тук, преди шайката заговорници да бяха успели да се срещнат. Незабавно се събра големият съвет на жреците, незабавно беше запитана Пития. Пития ни предупреди с отговора си:

Нетърпимото вече недей да понасяш с търпение —

за злодейката, знай, за злодееца няма да има спасение!

С това сам бог постави кинжала в ръцете ни. Демонакс тълкуваше прорицанието по-иначе от нас и казваше, че престъпницата следвало да се пощади от отмъщението. Той искаше да накаже само Езоп, но планът му се провали поради некадърността на неколцина стражници. Нямаше време за колебание. Сам Демонакс бе натоварен да изпълни присъдата. Той стори това с болка на сърцето, защото дори и в зрелостта си оная Родопис трябва да е била много хубава.

Когато съобщавах на големия жречески съвет за изпълнението на присъдата, казах, че всъщност Делфи не би имал причини да се страхува от каквито и да било показания на Родопис. Но че е трябвало да осуетим извращаването на фактите от страна на Езоп. А освен това — има още висящи дела, за които Родопис знаеше; тя би могла да предупреди престъпниците. Тъй отсъдихме ние. Тъй останахме човечни и като съдници.

Отначало ми се струваше, че всички козове са в мои ръце. Някой си Еврибат, теор 148 148 Теор — пратеник с въпроси до оракула. на лидийския цар, бе обвинил Езоп в обсебване на царските дарове. За съжаление оказа се, че Еврибат, макар и с най-добри намерения, беше излъгал. И сега Езоп, който всъщност беше мой пленник и трябваше да бъде съден от мен, дръзна да се яви пред мен като отмъстител. Крещеше. Заплашваше. Без да зачита близостта на великия бог, той посегна на свещените тайни.

Повелителят Аполон, комуто принадлежи делфийският оракул, е казал: „Тоя свят винаги е бил, е и ще бъде занапред вечен жив огън, който се разгаря по мярка и загасва по мярка“. Тия негови слова се допълват от предсказанието, произтекло от един сън на бога: мълнията, която направлява всичко и е част от вечния огън, ни показва, че над целия свят и над всичко в него ще има съд и този съд ще се осъществи чрез огъня.