Арнолт Бронен - Езоп

Това потвърди не само впечатлението ми, че Еврибат беше хитър измамник, но и че не бе лъгал сам; той неминуемо имаше съюзник между делфийските жреци. Във всеки случай Келайт бе пострадал несправедливо. Настоях:

— Веднага да се пусне на свобода Келайт; и Делфи да заяви публично, че за присвояването на лидийските дарове е виновен единствено Еврибат.

Никандър ми потвърди писмено, че смята това мое искане за справедливо.

Треперех цял. Обхванала ме бе треска. Докога щяха да се търпят тия злодейства? Извършени убийства и опити за убийства, посегателства върху честта и безсъвестни кражби — тая верига от отвратителни низости се нижеше през живота в Елада и се кичеше при това с името на една институция, угодна на бога. До случая с месенците бях искал само справедливост. Сега исках мъст. Убийството в Термия не биваше да остане неизкупено.

Отдавна вече нощите се бяха превърнали за мен в мъчение, в кошмар. Цял горях; и все пак не горях достатъчно. Трябваше да разгоря тъй, че цял Делфи да лумне в пламъци. Бях виждал вулкани на Тера, на Родос, на Делос: като тях исках да блъвна огън и аз — във високомерното, властолюбиво, готово на всякакви престъпления лице на Кобон.

Стоях с моята делегация пред портата. Тя не се разтваряше. Настоях да съобщят на Кобон:

— Ще извоювам влизането си със сила!

Тъкмо с такъв език трябваше да си служи човек в Делфи.

Келайт — пуснат на свобода, но очевидно приучен към примирение — пристигна с едно любезно писмо от върховния жрец:

„Защо, о посланико на цар Крез — благодетеля и закрилника на Делфи, — са тия официални посещения, тия формалности? Та ние много по-добре бихме разговаряли сами, на четири очи, и от мен ти ще получиш всяко желано удовлетворение. Пратеникът ми ще дойде да те вземе след няколко часа.“

Хитрост ли бе това или наглост?

— Идете пред портата — казах на Садиат — с всичките си лидийски отличия, също и с оръжия. Застанете тъй, че Кобон да може да ви види от средния балкон на тържествената зала. Нека знае, че ако ме нападне, ще има свидетели; все ще намеря сили да се довлека до там, за да ме видите.

Добродушните лидийци се разплакаха предварително. И тогава, въпреки целия си яд, не можах да сдържа смеха си.

— Грешка на един от писарите — каза Кобон. — Ти си напълно реабилитиран. Липсват няколко от даровете, кой ще седне да прави въпрос за тях?

— Аз. Аз не се нуждая от устни уверения, че съм реабилитиран. Искам официално изявление, че Еврибат е постъпил безчестно и е присвоил даровете.

Кобон загрижено ме погледна:

— Кой… Как му беше името?

— Еврибат.

— Никога не съм чувал това име.

— Нямам намерение да се впускам в подробности. Но ако не си чувал никога името Еврибат, значи, не си чувал никога и името Демонакс?

Отново същият загрижен поглед.

— Ти смесваш тук неща, които нямат абсолютно никаква връзка помежду си. Демонакс е катартистерът на оракула в Навкратида.

— Понастоящем в Делфи.

— Не съм го виждал в Делфи.

— Затова пък аз съм го виждал.

Необикновен беше погледът на Кобон. Той опипваше с него човека като с дълги, костеливи пръсти.

— Отдавна твърдят за теб, посланико на цар Крез, че имаш връзка с хтоническите 146 146 Хтонос — подземното царство; оттам „хтонически“ сили са били наричани силите на подземното царство и смъртта, т.е. — подземните сили. сили. Но не боговете те карат да виждаш неща, които други не виждат. Ти прекалено много си разгневил боговете. Прекалено често си богохулствувал с басните си.

— Не безпокой, Кобон, боговете заради мен, много скоро те ще ти потрябват заради самия теб. Аз говорех за Демонакс. Говоря за Демонакс, който бе тук, при теб, в Делфи. Говоря за Демонакс, който отиде на остров Термия. Говоря за Демонакс, който на триерата „Оксидрамос“ прониза подло с кама Родопис, дъщеря на Диманд от Фригия. Повдигам (станах и вдигнах десница за клетва) тук, пред двуликия делфийски бог, обвинение за убийство! Обвинение срещу Демонакс и срещу всички, които са му помогнали в убийството.

Не бях успял да запазя спокойствие. Нещо ме бе разтърсило цял. Заплашваше да ме пръсне. Трябваше да си поема дъх. Кобон ми даде време, давайки така време и на себе си.

Същият угрижен поглед. Яростно му извиках:

— Това не е политическо убийство! Това е подло убийство от засада и ти ще трябва да дадеш доказателства за невинността си в него. Там ще се провалиш. И тогава ще извадим наяве всички останали убийства, извършени от вас под политическата маска. Трима от месенците вече умряха. Ще умрат и останалите, тъй както са умрели вече хиляди хора, които сте предали, продали или погубили вие. Но часът на отмъщението настъпи, Кобон.