Арнолт Бронен - Езоп

Демонакс бе чужд на подобни скрупули у вярващите жреци. Той несъмнено бе вярващ, а също така строг и честен; само че според мен честността му бе прекалена. Като погледнех лицето му при тълкуването на звуците, произнесени от Пития в момент на екстаз, неволно се боях, че той смята всичко това за измама и че би предпочел да го смятахме за измама и ние.

Жрецът на Аполон трябва да бъде по-прозорлив от жреците на други богове, други богини. Ето защо той се научава да разбира и това, че всяка външна форма на религията е символ. Това обаче важи само за нас. Да го прозре народът, би било опасно. Ние знаем, че религията не е нещо само по себе си, а е един вид притча. Но народът, когото трябва да възпитаваме, когото преди всичко трябва да държим далеч от хаоса, не бива да го знае. Ние, жреците, имаме разума и силата да вярваме в истинския образ на религията, в нейния по-възвишен смисъл. Народът, лишен от разум и духовна сила, може да вярва само в конкретното, в осезаемото изображение. И ние сме длъжни силом да го държим в границите на онова, което може и което бива да може.

Животът — всичко това казах аз на Демонакс — е суров и строг. Необходимо е пълно страхопочитание към боговете, за да се живее сред тая суровост и строгост. Към това народът може да бъде приучен само с бой, а не с галене. Възпитаването на народа става със строги закони от желязо и камък, но не и с благите притчи на Езоп.

Демонакс въодушевено се съгласи с мен за всичко, казано във връзка с народа. Поучих го и що се отнасяше до Пития: божията воля може да намери израз чрез някоя муха, чрез някой паяк, чрез някой неясно изфъфлен звук. Грядущето винаги е налице; само че е забулено. За онзи, който търси, тъкмо най-дребните неща са в състояние да набележат най-едрите очертания: точно тъй, както мушиците танцуват сред бурните въртопи на въздуха и както най-мъничките тревички сочат за големите водоизточници дълбоко под земята. Трудна е задачата на Пития и на нейните тълкуватели; защото в момента, когато го произнесат, всяко човешко слово сочи истината, скрита в него. Така тълкуването на оракула е тъкмо противното на измама, то е най-дълбоката истина. Ето защо и мълчанието на Пития за мен значи много. Ние не можем да смажем Езоп, като насочим удара си срещу самия Езоп, трябва да унищожим най-напред онзи, който го поддържа.

След като убедих в това Демонакс, натоварих го да намери Еврибат. От страх пред Езоп той все още се укриваше, а не смееше да се върне и в Сарди, дето можеха да докажат злоупотребите и измамничествата му. Е, нямаше спор, че Еврибат беше дребен мошеник; ала преди той се беше ползувал с доверието на Крез и ми се струваше важно да спечели отново това доверие.

Ловък както винаги, Демонакс успя в края на краищата да измъкне този човек от едно затънтено тесалийско село. Дадох на Еврибат средства, за да оправи прегрешенията си спрямо Крез. Въпреки това той се страхуваше да се яви пред очите на своя цар, защото, щом се отнасяше за пари, Крез не разбираше от шега. Казах му:

— Ще занесеш на твоя цар важна вест и Крез ще добие в теб повече доверие, отколкото когато и да било по-рано.

След това показах на Еврибат едно писмо от Орет, в което пишеше, че през пролетта на следната година цар Куруш привършва въоръжаването си и ще тръгне на поход срещу Лидия, за да я покори или унищожи. Писмото, разбира се, беше истинско. Но работата беше там, че Орет от години насам пишеше подобни писма, за да лови с тях на въдицата си чужди шпиони, което аз не бях длъжен да знам. Та това писмо, чиято достоверност ние потвърдихме с нашите печати, предадох на Еврибат за Крез.

Сега вече Еврибат замина успокоен и успя да спечели отново доверието на Крез. Крез изгуби и последния остатък от разсъдъка си. Овладя го истинска треска да почне предохранителна война. Но дали спартанците и останалите му съюзници от Елада щяха да го подкрепят, ако сам предизвикаше войната? Това го безпокоеше много и чрез пратеници и писма той заклинаше Езоп да обясни на съюзниците му и преди всичко на спартанците, че неговата предохранителна война всъщност щяла да се води поради крайна необходимост; действителният нападател бил Куруш; и затова условията на съюзния договор били налице.

Езоп предупреждаваше — чрез куриери и чрез писма; предупреждаваше да не се предприема каквато и да било война, и най-малко предохранителна; но и предупреждаваше също така да не се разчита на верността на спартанците като съюзници. Ние залавяхме куриерите, залавяхме писмата, оставяхме Крез да вярва до последния миг, че работите с неговите елински съюзници са в най-добър ред.