Арнолт Бронен - Езоп

Ала внезапно лидийските конници се озоваха срещу персийски ездачи, възседнали камили. Жребците се уплашиха, копията станаха неуверени. Трудноподвижни в своите брони, мъжете изпопадаха в калта и прахта. Камилите победиха кавалерията. Конниците все още не искаха да се откажат от битката. Известно време те продължиха да се съпротивяват пешком. Ала пешком персите имаха надмощие дори и само със своята многочисленост. След страхотни загуби от двете страни лидийците се видяха принудени да се оттеглят зад стените на градската крепост Сарди.

Куруш обкръжи Крез изцяло. За да обърка и изплаши неговите съюзници, той блокира движението на вестоносци в цяла Мала Азия и държаните досега от Лидия острови. Делфи също нямаше интерес да се всява смут и тревога у елините. Поведох преговори с Орет, а на Харакс дадох указания в какъв дух да преговаря с Харпаг, главния стратег на Куруш. След едно пълно споразумение, много изгодно за Делфи, ние, които държахме в ръцете си привилегията за вестите в цяла Елада, разширихме блокадата още по на запад.

Като посланик Езоп беше много оскъдно осведомен. Разполагаше с неточни данни за войната и с непроверени сведения за продължителни, ожесточени битки. Не подозираше дори, че положението на неговия Крез е станало безнадеждно. Продължаваше да изпраща доклади за Сарди; ние продължавахме да залавяме писмата. Отдавна би трябвало да се позамисли той как така се беше прекъснала връзката между него и Крез. Но Езоп очевидно твърде малко държеше на официалната си мисия, за която му плащаха и заради която го тачеха. Най-важното за него бе да продължава да се бори за своята безбожна цел: да дава на робите свобода, а на мръсните занаятчии — същите права като на аристократите, които имаха божествен произход.

Естестествено ние бяхме продължили да държим връзка с Еврибат. След като Сарди бе обсаден в продължение на три месеца, той ни изпрати вест, на която можехме да разчитаме напълно: Крез ще издържи най-много още месец. През този ден всички лица в Делфи просияха.

Самият бог ръководеше съдбата. Тъкмо когато обсъждахме следващите си ходове, пристигна писмо от Езоп — оплакваше се, че пречели на дипломатическите му куриери. Никандър, който ръководеше службата за вестоносците, искаше да отговори. Казах му:

— Отговора ще напиша аз.

Съобщих на Езоп, че войната, както е понятно, забавя всички вести. Но че ни е било съобщено за скорошното пристигане на някакъв пратеник, който може би носи вести, предназначени за Езоп. Най-простото би било Езоп да дойде тук и да се осведоми на място.

Преди много години един голям елински поет посвети тия стихове на Делфийския храм. И той беше мразил Езоп. И той беше имал основание да го мрази. Затова Аполон го бе вдъхновил да напише тия стихове, затова накара и мен да се вслушам в тях. Знаел бях, че неизбежно ще удари часът на тия стихове.

По онова време беседвах много с Демонакс. За последен път ни бяха съобщили за Езоп от залива Амбракия в далечна Етолия. Дълъг и труден бе пътят оттам до Делфи.

— Няма да дойде — каза Демонакс. — Него изобщо не го интересуват нито вести от Крез, — нито вести за Крез. Освен това ще го предупредят приятелите му.

Отправихме молитви към бога.

Молехме се и принасяхме жертви по няколко пъти на ден. Ако богът държеше да бъде почитан и славен, ако държеше на своите верующи и на своите жертви, той трябваше да се намеси сега. Положително бе, че в политическо отношение цар Крез беше все едно мъртъв, а пък нашият Еврибат щеше да се погрижи и за това, той да не убегне от палачите на Куруш. Но беше ли също тъй сигурно, че Езоп нямаше да си намери нов цар? Твърде често ни се беше изплъзвал вече тоя престъпник, за да си позволим сега да се колебаем много.

Готвехме се да проводим пратеници във всички посоки. Тия люде трябваше да бъдат снабдени с извънредни пълномощия. Защото невъзможно бе богът да иска да съблюдаваме чак толкова международното право сега, когато се касаеше за божието право.

Тъкмо се бях заел да подбера тия хора, които трябваше да бъдат особено доверени, когато от пристанището Криса ни съобщиха, че пристигнала някаква делегация. Не очаквахме никаква делегация и помислихме, че трябва да са хора от Италия или Сицилия. Заповядах на пратениците да почакат малко, докато подготвя набързо посрещането на гостите; защото пратениците от запад винаги носеха богати дарове.