Арнолт Бронен - Езоп

— Какво искате? — викнах заповеднически на тая глутница; никога не ми се бяха виждали тъй презрени.

— Съд и присъда, и изпълнението й!

Бяха единодушни, както почти никога; само един между тях възрази — някой си Демеас, книжар, същият, от чието дюкянче веднъж се наложи да изземем рулата с памфлетите на Езоп.

Народните съдии бяха избрани и се присъединиха към храмовите съдии. И докато по всички пътища на страната се разпращаха потери, аз реших да тръгна заедно със съдиите по пътя към Криса. Голяма тълпа от делфийци ни последва.

Едва ли можехме да се надяваме да настигнем Езоп преди Криса; той имаше над три часа преднина. Бързахме потни и мълчаливи сред обедната жега, която сега, през Елафеболион 151 151 Елафеболион — според нашия календар от средата на март до средата на април. , бе вече доста голяма. Ала Езоп никак не беше бързал. Изминали бяхме едва десетина-дванадесет стадии и вече забелязахме в далечината пред себе си ярките жълти одежди на лидийската делегация, скоро можехме да различим във ведрия пролетен въздух дори шапките им.

Когато ни съзряха, те се уплашиха и побягнаха. Но сетне сигурно им хрумна, че с това стават още по-подозрителни, и спряха. Дързък, нагъл както винаги, Езоп гледаше към нас.

Вървях около двадесет крачки пред съдиите, далеч пред тълпата, която напираше след нас. Той обаче остана сред хората си и не се изправи пред мен. Само каза с резкия си глас, който точно изговаряше всички звуци:

— Сигурно искаш да чуеш от собствената ми уста думите, с които ти се нарече сам: негодяй и лъжец!

Един обирач на храмове не може да обиди един върховен жрец. Изобщо не го слушам. Казвам:

— Тук има един обвинен и това си ти.

И давам знак на съдебните стражи.

— Елате и дръжте оковите готови!

Езоп почна да се преструва на изненадан:

— За какво са тия стражи? Защо са оковите? Кой е обвинен?

Познавах вече неговата дързост, обърнах вниманието и на останалите върху нея. Казах на тях и на народа от Делфи:

— Не позволявайте на тоя престъпник да ви заблуди пак. Сега той е скалъпил вече защитата си. Но когато ни видя отначало, издаде гузната си съвест; тогава побягна.

— Ще ви кажа защо отначало искахме да избягаме — подхвана Езоп.

Пресякох го; сега не беше време за глупави шеги. Но там бе и онзи Демеас, който за съжаление също беше избран за народен съдия; той възрази; и цялата сбирщина от града Делфи с крясъци почна да му приглася; защото на тая мръсна тълпа съвсем не й беше до правда и до религия, ами до смях и забавления. Ето защо всички се развикаха:

— Нека разкаже!

Ща не ща, дадох съгласието си и оня тип разказва:

Пътници тръгнали покрай морския бряг. Изведнъж видели нещо, което се приближавало отдалеч. Помислили, че е голям кораб и спрели да го изчакат. Ала то се приближавало към брега много бавно и те си казали, че сигурно е някоя малка лодка. В края на краищата вълните го изтласкали на сушата и то се оказало най-обикновен пън. Тогава си рекли: „Чакахме нещо, а пък то излезе нищо!“

Делфийците раззинаха муцуни и сами не знаеха дали да се захилят. Ето защо, посочвайки недвусмислено към нас, тоя изпечен разбойник добави:

— Тъй е и с някои хора. Отдалеч изглеждат внушителни, а огледаш ли ги по-добре, излиза, че не заслужават никакво внимание.

Сега вече делфийските граждани се ухилиха, но аз бързо сложих край на шегата. Казах:

— Езоп, в помещението, дето ти преспа тази нощ, имаше една златна статуя на стойност пет таланта.

С оная наглост, която никога не го напущаше, Езоп отговори:

— Видях я, но не съм я оценявал колко струва.

Никандър угрижено каза:

— Езоп, тя струваше пет таланта.

Езоп спокойно се съгласи.

— На теб ти вярвам.

Повелих тишина и продължих:

— Никой не е влизал в тази стая преди теб и след теб. Обаче статуята на Аполон, изляна от чисто злато, липсва. Значи, може да си я откраднал само ти!

Възцари се такава тишина, като че ли беше среднощ. С усилие — и запъване! — Езоп произнесе думите:

— Убийте ме, ако намерите златото си при мен!

Дали бе разбрал вече, че беше загубен?

Той заповяда да донесат багажа и да го разтворят пред нас. Претърсихме чувалите и вързопите, нищо не убягна от погледа ни. Нямаше и най-малко парченце злато. Побледнях. Жреците се разтрепериха. Гражданите на Делфи недоволно заръмжаха. Цялата история заплашваше да свърши зле за нас. Но как беше възможно това? Нима някаква висша сила се беше намесила отново в полза на Езоп?