Езоп не знаеше това. Виждах го по очите му. Надяваше се, че те са същите ония делфийци, които беше видял долу — разярени и оскотели, докато не е потекла кръв, благи и чувствителни, щом като положението стане сериозно. Напразни бяха надеждите му и той съвсем не се държа смело, когато разбра, че надеждите му са били напразни. По-късно приятелите на злодея ще твърдят, че е бил смел и непоколебим до края. Ала той беше само жалък измамник, вонеща човешка отрепка, и аз — аз — го видях така.
Сега Езоп каза на делфийците, които го мушкаха и тласкаха да върви по-бързо.
— Не ме удряйте!
И запъшка.
Те само се хилеха:
— Радвай се, докато те блъскаме нагоре; когато те блъснем надолу, гласът ти ще пресекне!
Той отново запъшка, видях как се бореше за живота си; а ония ще кажат, че се е борил не за живота си, а за своето дело — при това неговото престъпно дело бе още по-омразно на бога, отколкото проклетият му живот. Искаше да влезе в разговор с гражданите на Делфи, та дано го помилват — нали на брой те бяха повече от нас, жреците. Ето защо спря и задъхан захленчи:
— Нека да ви разкажа една приказка!
Те спряха, защото пътят тъкмо бе станал много стръмен. Искаха да си отдъхнат малко и с очакване впериха погледи в злодея. И той започна:
По времето, когато животните все още имали общ език, една мишка се влюбила в някакъв жабок. Поканила го на пир и го завела в килера на банкера, дето живеела. Там имало сирене, мед, смокини, орехи, всевъзможни лакомства.
— Яж до насита, мили жабоко! — рекла му мишката и пищния гуляй започнал.
Жабокът си дал вид, че иска да се отблагодари, и отвел мишката до своето блато — там, на дъното, се намирал жабешкият дворец. Мишката се уплашила и отказала да го следва, нали не можела да плува. Тогава силният жабок вързал двата й крака за своите и скочил във водата. Напразно цвърчала за помощ мишчицата. Трябвало да се удави. Но преди да се удави, казала:
— Ти ме убиваш, жабоко, но друг, по-силен, ще отмъсти за мен.
Делфийците се озъбиха:
— Какво ни заплашваш, гадно мишленце? Ние, жабоците, ще се скрием добре в тинята! И се запревиваха от смях.
Тогава Езоп им доразказа своята приказка:
Мишката теглела нагоре, а жабокът теглел надолу. Никой не видял жабока, един ястреб видял мишката. Стрелнал се ястребът и сграбчил мишката. Но тъй като за мишката бил завързан и жабокът, ястребът изял и него.
Както винаги и сега Езоповата отрова ги разколеба. Ето защо им извиках:
— Граждани на Делфи, жаби ли сте вие или хора? Не позволявайте да ви заблуждава тоя негодяй!
Тогава те се съвзеха от замайването си и продължиха да тикат Езоп нагоре.
Крачехме вече по билото на високите Федриади. Пътят вървеше на изток. Страшна бездна зееше откъм южната страна, надолу към морето. Дълбоко под нозете ни бяха свили гнездата си чайки, които алчно и пронизително пищяха. Неколцина мъже сграбчиха Езоп и му показаха какво го чакаше: пропастта.
Лицето му побледня. Едва сега той разбра каква страхотна смърт му бе отредена.
Може би на около триста крачки от целта билото изведнъж правеше остра чупка. Тук при една гръмотевична буря трима китароди делфийци се заблудили и паднали в морето.
Като възпоминание за нещастието и за усмиряване на духовете, които може би витаеха тук, градът Делфи беше издигнал на това място малък параклис на музите. Извиках:
— Не минавайте толкова близо покрай параклисчето!
Ала Езоп вече се бе откъснал и макар да бе с оковани ръце, здраво се беше вкопчил в жертвеника на олтара.
Тласкан от силен гняв, с бързи скокове се втурнах нататък. Грабителят на храмове търсеше закрила в храм — макар и само в параклис, макар и само при музите!
Изкрещях:
— Изтеглете го оттам! Той осквернява всичко, до което се докосне!
А тая подла сган гледаше ту мен, ту Езоп — и се колебаеше.
Стояха като стена между мен и злодея. Силен вятър бушуваше над билото; изтръгваше всяка дума от зъбите ми и я отвяваше. Езоп обаче се натика в тясната ниша; говореше като през театрална маска, всяка дума като че набъбваше, ехтеше силно:
Чуйте ме, братя от Делфи! Веднъж един орел преследвал заек. Ала никое животно не защитило преследвания, никое животно не се застъпило за него. Само най-презрения от всички торен бръмбар вдъхнал смелост на заека и се изпречил срещу орела. Помолил могъщия да не презира него, малкия, а да го изслуша. Разгневил се орелът. Само с един удар на крилете си запратил настрани торния бръмбар, сграбчил заека и го изял.
Читать дальше