Арнолт Бронен - Езоп

Сетих се за девойката с гръд, бяла като лилиев цвят, и с полусвлечения хитон и поисках стаята, осветена от лунната светлина. Домакинът кимна утвърдително, прибра веднага от нас доста прилична цена и нареди на едно момче — факлоносец да ни отведе там, накъдето ни влечаха желанията ни.

Уговаряхме още някои работи около нашата сделка, когато личният слуга на домакина пристигна. Но кого ми водеше той! Освен моето гълъбче, моя главен роб, моя Фапс, той бе домъкнал — просто не вярвах на очите си — и Езоп. Фапс почна да ме уверява:

— Господарю, всички останали са се насмукали. Ние двамата бяхме единствените трезви!

Сритах го и като хванах за къдравата коса другия, фригиеца, разтърсих го здравата.

— Ако тая нощ се държиш неприлично, гърбът ти ще посинее като небето над Самос! — заплаших го аз; защото аз съм си набит и як и обичам да се забавлявам с жените както трябва.

Езоп кимна и се усмихна. Какво имаше да кима и да се усмихва! Ако не се бях сетил за Талес — Зевс ми е свидетел, — щях да отупам здравата тоя фригиец!

И тъй, сега вече пожелахме да идем в стаята с лунната светлина. Изпратихме робите напред.

— Занесете две легла в поръчаната от нас стая — им казах аз. — Занесете цветя, уханни карамфили, вода и вино, а освен това смокини и орехи. Кажете на момичето, че идваме.

И после се упътихме натам. Насмолените факли блещукаха, огънят почти тлееше, от тежкото вино се издигаха изпарения; миришеше освен това на цветя и на женска пот.

Момичето с гръд, бяла като цвета на лилия, лежеше на едно от леглата, беше с египетско деколте. При краката й пак бяха приклекнали ония две девойки и свирукаха нещо на флейтите си.

Но освен нашите легла заварихме там още едно, четвърто ложе. На него се изтягаше някакъв доста възрастен мъж, затлъстял от старост и доста неизискано облечен. Като ни видя, той се засмя детински, вдигна чашата си насреща ни и изблея:

— Здравейте!

— Здравей и ти! — отвърнахме ние и се изтегнахме на леглата.

Намигнах на момичето с бялата гръд и намусено казах:

— Тая стая е запазена за нас.

Шишкото добродушно изкудкудяка.

— Отивам си вече — каза той, — оставям ви момичетата точно тъй, както ги намерих. Аз съм Ксант, син на Дексикрат, родом съм от Самос и се занимавам предимно с философия. Поради това денем толкова много се разправям с момчета, че вечер се налага да се съвземам с момичета. Само като ги гледам, и равновесието ми се възстановява.

Той пи, вдигнахме и ние чаши за наздравица.

— Вие кои сте и откъде сте? — полюбопитствува той.

Дадох му обяснения до прадядо си, а Орсилох се впусна да обяснява своя произход чак до някой си не твърде известен Херос.

Ксант ми намигна:

— А колко си годишен ти, уважаеми? На каква възраст беше, когато лидийците за пръв път дойдоха в страната?

Казах му, че съм в най-добрата възраст.

Ония, глупавите гъски, едва не се пукнаха от смях.

Отначало помислих, че се смеят на тлъстия стар Ксант. Но когато ми се стори, че се подсмиват на мен, недружелюбно запитах:

— Какво има тук за смях?

— В най-добрата възраст — изкудкудяка оная с бялата гръд като цвят на лилия — е магарето.

Аз естествено се ядосах, но тя обясни:

— Това е една хубава приказка.

Ксант умираше за приказки и я накара да ни изпее нейната. Тя фъфлеше малко, но все пак гласчето й беше много сладко. Запя:

Филис стана, за да поразхлади себе си и да разпали мен. Пристъпи към моето ложе и разкри съкровища, които можех да виждам само аз. Сетне, с тъжен вопъл в гърлото и със закачлив присмех в очите, запя отново:

И тогава и трите почнаха да се превиват от смях и да пеят подигравателно, с остър фалцет, сватбения припев:

Химен, о Хименайе!

И се понесоха буйно из стаята, като не преставаха да тананикат.