Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Сетих се за девойката с гръд, бяла като лилиев цвят, и с полусвлечения хитон и поисках стаята, осветена от лунната светлина. Домакинът кимна утвърдително, прибра веднага от нас доста прилична цена и нареди на едно момче — факлоносец да ни отведе там, накъдето ни влечаха желанията ни.

Уговаряхме още някои работи около нашата сделка, когато личният слуга на домакина пристигна. Но кого ми водеше той! Освен моето гълъбче, моя главен роб, моя Фапс, той бе домъкнал — просто не вярвах на очите си — и Езоп. Фапс почна да ме уверява:

— Господарю, всички останали са се насмукали. Ние двамата бяхме единствените трезви!

Сритах го и като хванах за къдравата коса другия, фригиеца, разтърсих го здравата.

— Ако тая нощ се държиш неприлично, гърбът ти ще посинее като небето над Самос! — заплаших го аз; защото аз съм си набит и як и обичам да се забавлявам с жените както трябва.

Езоп кимна и се усмихна. Какво имаше да кима и да се усмихва! Ако не се бях сетил за Талес — Зевс ми е свидетел, — щях да отупам здравата тоя фригиец!

И тъй, сега вече пожелахме да идем в стаята с лунната светлина. Изпратихме робите напред.

— Занесете две легла в поръчаната от нас стая — им казах аз. — Занесете цветя, уханни карамфили, вода и вино, а освен това смокини и орехи. Кажете на момичето, че идваме.

И после се упътихме натам. Насмолените факли блещукаха, огънят почти тлееше, от тежкото вино се издигаха изпарения; миришеше освен това на цветя и на женска пот.

Момичето с гръд, бяла като цвета на лилия, лежеше на едно от леглата, беше с египетско деколте. При краката й пак бяха приклекнали ония две девойки и свирукаха нещо на флейтите си.

Но освен нашите легла заварихме там още едно, четвърто ложе. На него се изтягаше някакъв доста възрастен мъж, затлъстял от старост и доста неизискано облечен. Като ни видя, той се засмя детински, вдигна чашата си насреща ни и изблея:

— Здравейте!

— Здравей и ти! — отвърнахме ние и се изтегнахме на леглата.

Намигнах на момичето с бялата гръд и намусено казах:

— Тая стая е запазена за нас.

Шишкото добродушно изкудкудяка.

— Отивам си вече — каза той, — оставям ви момичетата точно тъй, както ги намерих. Аз съм Ксант, син на Дексикрат, родом съм от Самос и се занимавам предимно с философия. Поради това денем толкова много се разправям с момчета, че вечер се налага да се съвземам с момичета. Само като ги гледам, и равновесието ми се възстановява.

Той пи, вдигнахме и ние чаши за наздравица.

— Вие кои сте и откъде сте? — полюбопитствува той.

Дадох му обяснения до прадядо си, а Орсилох се впусна да обяснява своя произход чак до някой си не твърде известен Херос.

Ксант ми намигна:

— А колко си годишен ти, уважаеми? На каква възраст беше, когато лидийците за пръв път дойдоха в страната?

Казах му, че съм в най-добрата възраст.

Ония, глупавите гъски, едва не се пукнаха от смях.

Отначало помислих, че се смеят на тлъстия стар Ксант. Но когато ми се стори, че се подсмиват на мен, недружелюбно запитах:

— Какво има тук за смях?

— В най-добрата възраст — изкудкудяка оная с бялата гръд като цвят на лилия — е магарето.

Аз естествено се ядосах, но тя обясни:

— Това е една хубава приказка.

Ксант умираше за приказки и я накара да ни изпее нейната. Тя фъфлеше малко, но все пак гласчето й беше много сладко. Запя:

Така богата Филис бе, че нямаше наслада,
която да я привлече, или пък изненада,
но чу робините си тя в захлас да шепнат тайно,
че богът Дионис дарил с мъжественост омайна
и пламенност неутолима някакво магаре!
Химен, о Хименайе!
Намери тя магарето — очите му блестяха,
харесаха се двамата; и влюбена, и плаха,
примами го в покоите си, то дойде с готовност,
разтресе се домът тогаз от стонове любовни —
ах, пламенно, мъжествено, единствено магаре!
Химен, о Хименайе!

Филис стана, за да поразхлади себе си и да разпали мен. Пристъпи към моето ложе и разкри съкровища, които можех да виждам само аз. Сетне, с тъжен вопъл в гърлото и със закачлив присмех в очите, запя отново:

Но то бе омагьосан мъж; и от любов към Филис
не кусна вече ни веднъж магарешки бодили,
прояде рози и доби човешки лик отново
но възмутена Филис бе и кресна му сурово:
О, мъж на място беше ти, когато бе магаре!

И тогава и трите почнаха да се превиват от смях и да пеят подигравателно, с остър фалцет, сватбения припев:

Химен, о Хименайе!

И се понесоха буйно из стаята, като не преставаха да тананикат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x