Арнолт Бронен - Езоп

Нямаше място за пазарлък. Тридесетте девойки трябваше да бъдат изложени на публична продан чрез Съвета на геоморите, точно както и другите ми седемдесет роби. Така че в устата ми още горчеше, докато угоднически махах за сбогом след пробула. Но сторил само няколко крачки, той се върна отново.

— Аз не бях сам в общината, когато бе направен доносът срещу теб. И друго: не отмъщавай на онзи, когото подозираш!

— Но какво да правя с такъв един песоглав роб, който има толкова лош характер, че никой не иска да го купи от мен?

Лесно му беше на пробула. Той сви рамене, промърмори:

— Че подари го тогава.

И си отиде.

В това време писнаха тръбите на глашатаите, които обявяваха започването на пазара, и трябваше да побързам, за да стигна навреме.

Пазарището в Самос се намира съвсем близо до пристанището и там постоянно лъха свеж вятър. Затова то е оживено почти през целия ден. Преброих близо двеста дюкянчета, освен тях обаче имаше още стотици търговци, които продаваха под слънчобраните си всичко, каквото човек можеше да си пожелае. Имаше лидийски накити, индийски токи, кимерски кехлибар, скитски нефрит. Имаше египетски платове, масагетска коприна, тракийски покривала, беотски хламиди, пъстро везани хитони от Хиос и Лезбос, красиво бродирани покривки от Ликия и Кападокия. Имаше щитове от Евбея, копия от Македония, ножове от Самос, от Бизантион и от Троада. Човек можеше да закупи добитък, брашно, кораби, рибарски мрежи и всякакви плодове. Имаше блюда, чаши, амфори, мехове, кожени ведра и дървено масло — от най-евтиното до най-хубавото. Само вино бе разрешено да се продава единствено през дните, посветени на Дионис.

И сред тая глъч и блъсканица, сред това тракане, бумкане и викане, сред крясъците на чайките и плясъка на вълните сега се зададе агораномът 30 30 Агораном — надзорник на пазарището. с робската стража и с моите седемдесет роби. Отправиха се към каменния блок, при който ставаше наддаването за робите. Пробулът също бе вече там и лично ръководеше продажбата.

Повечето земевладелци бяха изпратили управителите си; само четирима бяха дошли лично, познаваха се по гъстите кафяви бради. Казаха ми имената им, единият от тях бе архигеоргът 31 31 Архигеорг — едър земевладелец. Ядмон, който притежаваше огромно имение в западната част на Самос. Те стояха до самия камък, върху който бе стъпил сега първият роб. И веднага ръководителят на търга почна да размахва голямата си жълта шапка и да крещи. Назоваваше името, възрастта и произхода на стоката.

Всъщност истинско наддаване не можеше да стане, тъй като най-високата цена беше определена. Повечето от робите преминаха в собственост на едрите земевладелци за по шест-седем мини единият и накрая ми останаха само трима. Един от тях, разбира се, беше Езоп. Така и бях предполагал. Вторият беше рецитатор и учител по писане, третият — певец. Земевладелците не искаха роби с нежни ръце. „Нежни ръце си имаме самите ние“ — казваха те.

Едва сега обаче почваше истинското забавление, самосците се струпаха и около камъка за разпродажбите започна ужасна блъсканица. Защото сега се зададе гинекономът 32 32 Гинеконом — блюстител на женските нрави. с моите тридесет фригийски момичета. Между тях — забелязах това твърде късно и със съжаление — имаше няколко много красиви и всички бяха с много по-светла кожа, отколкото жените в Самос.

„Глупак такъв — изругах се сам, — прекалено голям търговец се показа!“

Сега вече най-високата цена не беше определена и се започна голямо надпреварване за новата стока. Ръководителят на търга се разпали, развяваше хитоните на момичетата, докато ги предлагаше, и подчертаваше, че всички току-що са се къпали в морето. Тъй получих доста добри цени, макар че, разбира се, те не можеха и да се сравняват с онова, което бих спечелил, ако беше станала сделката с Орсилох.

Бях повикал при себе си рецитатора, който се казваше Лигирис и му бях поръчал да записва на една дъсчица имената и цените. Така бях в течение какво става и можех да поддържам разгара на наддаването, като от време на време се обаждах и така повишавах цените.

Внезапно някой изби дъсчицата от ръцете на рецитатора. Възмутено погледнах нататък и видях Езоп: до преди малко, за да не го купи никой, той се беше преструвал на хилав и грозен, а сега имаше вид на първокласен борец.

За съжаление нямах възможност да го набия в тая блъсканица. Само се извърнах, за да разбера какво иска, и видях, че тъкмо тогава на камъка беше застанала малката фригийка, заради която момъкът се беше издал.