Арнолт Бронен - Езоп

Фапс естествено беше виждал вече подобни шеги, само за Езоп те бяха нови; той седеше мрачен, сякаш не бе с нас, сякаш не бе мой роб. Като го видях такъв, с такова мрачно лице, с озлобен поглед, с рошава коса и с остри, вълчи уши, заприлича ми на животно и той.

— Какво сте се разтъжили за магарето! — извиках аз. — Я съблечете оня там! Може би и под неговата закърпена козина има магарешка опашка.

Трите момичета нададоха вик и бясно се нахвърлиха върху него — мислех си вече, че ще го разкъсат на парчета. Отначало той се бранеше като олимпийски борец. Но ненадейно се сгърчи, стана дребен и гърбав. Знаех вече, че нещо с гърба му не е в ред, сега обаче това забелязаха и Орсилох и Ксант, така че, едва ли щях да успея да им пробутам момъка, както си бях намислил. А момичетата уплашено отскочиха назад и закудкудякаха:

— Той е сатир 26 26 Сатир (мит.) — полски или горски дух от Свитата на Дионис с кози уши и опашка, още от древни времена олицетворение на грозотата. .

Едвам успях да успокоя момичетата, а на Езоп залющих няколко плесници, дето ми развали удоволствието дори и тук. Той ме гледаше дръзко и затова получи още няколко плесници. Пак се държеше тъй, като че ли не аз унижавах него, а той — мен; ето защо казах на Орсилох:

— Давам ти тоя тип под наем заедно с трийсетте хетери, та наред с многото мъже отгоре си да имат и един мъж под себе си.

Орсилох прихна да се смее, а очите на Езоп станаха зли като на гладен вълк. Това ми дойде вече много.

— Махай се заедно с него! — викнах на Фапс. — Извличайте се и двамата на кораба!

След като двамата роби се махнаха, почна да не ме свърта и мен; никак не мога да се застоявам на едно място, затова оставих Орсилох да бере сам цветовете на самоските момичета и тръгнах да скитам напосоки из многобройните увеселителни заведения на града.

В най-шумното от тях срещнах пак моя познат от Сарди, минния управител Харакс. Той веднага се спусна възбуден към мен, като настояваше на всяка цена да му кажа къде са моите тридесет робини. Отговорих му, че отдавна са продадени в чест на богинята. Това го вбеси и той каза, че съм бил длъжен да продам всичките момичета в Самос. Аз, разбира се, възразих, че не е така. Тогава той поиска да му покажа кому съм продал младото момиче, върху което беше налетял тогава момъкът. Отвърнах му учтиво, че продавам годишно около десет хиляди роби и че не бих могъл да си отбелязвам всички адреси. Това очевидно не му се хареса, той си отиде и вече не го видях.

Скитах още дълго през нощта и на сутринта спах до късно, когато се събудих, край леглото ми стоеше някакъв човек с жезъл. На жезъла се виждаха много знаци, а под хламидата 27 27 Хламида — късо наметало. на човека — червеният пояс на геоморите — пробул 28 28 Пробул — градски съветник. .

Бързо навлякох хитона и се опитах да се изправя на отмалелите си крака. Пробулът ме гледаше подигравателно:

— Арестувахме вече Орсилох — рече ми той. — Призна си, че е взел под наем от теб трийсет още непосветени 29 29 Посвещаване на девойките — тържествена церемония, при която в древна Гърция навършилите 16 години девойки бивали лишавани от девственост и обявявани за годни за брак. момичета, с цел да ги отдаде на разврат.

Страхопочитателното ми държане мигом се изпари.

— Наклеветили са ме! — развиках се аз. — Това положително е сторил оня мръсен фригийски роб. Как могат ваши благородия изобщо да се вслушват в думите на един такъв гърбав интригант!

Пробулът ме погледна със студенината на служебно лице.

— А какви са тогава ония трийсет момичета на борда на „Лизимаха“?

Ясно беше, че тия мръсни хрътки ги бяха преброили вече.

— Танцьорки са — казах аз. — Ще участвуват в тържествата в чест на Дионис. Аз водих преговори само за това, кой да поеме обучението им в танците.

— И, значи, учител по танц ще им бъде Орсилох, син на Каран, на един освободен роб?

— Че защо не? — запитах на свой ред аз наивно.

— Защото Орсилох вече е наказан с глоба за отваряне на публичен дом без разрешение.

Знаех, че глобите в Самос са много големи. От друга страна, положително имаше начин да се разбере човек с един пробул от Комисията по нравите. Започнах да го увещавам. Ала това не помогна много. Работата беше там, че в Самос още бяха на власт едрите земевладелци и тъкмо сега те се нуждаеха от работна ръка за именията си; това беше главното; а пък връзките с чужденците, в интерес на които бе важно в пристанищния квартал да има добре уредени увеселителни заведения, оставаха на втора линия.