Арнолт Бронен - Езоп

Предстоеше да минем още покрай предпланините на Лаура. Младите моряци отправиха с копнеж погледи към великолепния дворец, построен над самото пурпурносиньо море и заобиколен с пинии; там самосците бяха уредили общежитие за най-хубавите девойки от Самос. Но скоро Лаура остана назад и даде простор на погледите: прекрасна картина! На изток се виждаха големите административни здания, изградени от червен порфир: архейонът за държавни декрети, палестрата 19 19 Училище за физически упражнения. , сградите на пазарището. В центъра високата, блеснала от нов мрамор астипалея, увенчана от циклопските крепости — на евпатридите. Дългите, широки вълноломи с пристанищните и стражевите кули. Големият градски дворец на Еакидите, който сякаш крепеше цялата долна градска стена — мрачна, сива, но много солидна сграда, с вълнолом пред нея; трябва да е струвала сума пари. После лъчезарното предградие Проастейон 20 20 Предна крепост. , разположено на югозапад. Пъстрата пинакотека 21 21 Художествена галерия. . И накрая, отделен от същинския град с горичка прастари пинии, храмът на Хера, най-големият храм с най-високите стълбове, с най-скъпите статуи в цяла Елада. Впрочем казват, че не само храмът бил хубав. Познавачите се произнасят възторжено и за жриците на Хера.

Приближавахме вече входа на пристанището с новия внушителен фар. И ето, пред нас изпъкнаха червените самоски кораби — елегантни, стройни плавателни съдове, последна дума на корабостроенето. Червеният им цвят контрастираше красиво с морската синина.

Голямо оживление, голямо движение цареше там. От фара ни дадоха знак да почакаме. Най-сетне към нас се приближи лодката на пристанищната стража и ни посочи място край малкия вълнолом. Аз бях единственият, комуто — благодарение на пропуска от стратега Еак — разрешиха да слезе на сушата.

Завъртях се най-напред около агората, за да разбера как вървят цените на робите в Самос. Ако съдех по това, което виждах в дюкянчетата и магазините, в Самос имаше достатъчно пари. Можеха да си позволят и издръжката на доста войска; съветът на геоморите, върховният орган дето тридесетте най-богати земевладелци в Самос си подхвърляха един другиму най-тлъстите печалби, разполагаше сам с хиляда скитски стрелци за поддържане на реда и сигурността. Причината за това беше, че те здравата се бяха уплашили, откакто навсякъде — в Хиос, в Лезбос, в Ефес и в Милет — аристокрацията бе свалена и на власт бяха дошли тирани. Освен това скоро забелязах, че любезните мъже, които отначало бях сметнал за разводачи на чужденци, бяха всъщност стражи, натоварени да следят чужденците, и че най-добре бе човек да се възхищава от всичко в Самос.

Че роби им трябваха, нямаше никакво съмнение; но също тъй сигурно бе и друго: те не искаха да плащат нищо за тях. В управата на пазарището ми казаха, че най-високата цена за най-добрата стока била десет мини. При това от официалния списък, окачен над олтара на Хермес, разбрах, че цената на един тригодишен вол е дванадесет мини! Протестирах пред всички инстанции, ала те си направиха оглушки. Знаеха, че съм задължен да продам моите седемдесет роби в Самос, и никак не ги интересуваше какво ще спечеля. Единствената утеха за мен оставаше, че не знаеха нищо за тридесетте девойки.

Естествено не биваше да ги продавам; но може би щях да успея да ги дам скритом под наем? Огледах по-големите увеселителни заведения в Самос, ходех от странноприемница на странноприемница и разпитвах за танцьорки и за флейтистки. Е, вярно, разполагаха с някоя и друга, но те бяха жалки, космати, трътлести.

По едно време отнякъде изскочи още един заинтересуван, който ми се представи в голямото увеселително заведение „Царство Лидия“; каза, че се наричал Орсилох, син на ефесеца Каран. Изглежда, че и той като мен кроеше планове как могат да се спечелят пари от красиви леки момичета. И тъй, изпихме с него няколко стакана самоско вино и гледахме с безразличие момчетата, които ни прислужваха; по лидийски обичай те бяха съвсем голи, но с прекалено много косми по прасците.

Настана нощ, ясна нощ, защото луната нарастваше. Орсилох, изглежда, се чувствуваше в голямото заведение като у дома си и щом забеляза любопитството и незнанието ми, с готовност ме поразведе. При дължина на фасадата около двеста стъпки сградата разполагаше с три танцувални зали и трапезарии, а освен тях с шестдесет по-малки помещения. Почти всички врати бяха отворени — времето беше меко, нямаше вятър, а откъм пристанището долиташе ритмичният плясък на морето.