Арнолт Бронен - Езоп

Голям брой недоволници имаше по онова време из островите и те не получаваха нищо, освен удари и ритници. Само на едного, на име Никий, хрумна една идея. Той купи тия недоволници, които не можеха да си купят нищо, и завладя с тях главната административна сграда в Хиос. Сетне се нарече с една фригийска дума, „тиран“, което значи „господар на кулата“; и поради това предишните господари, благородните геомори, се намериха в подземните тъмници.

Този Никий създаде два закона, нови за Йония. Първо, отне привилегиите на аристократите и си ги присвои. Аристократите трябваше да положат пред него клетва за вярност и да обещаят, че ще му доставят годишно хиляда крини пшеница. И, второ, създаде закона за робите. От негово време и чрез него робският труд престана да бъде частна семейна работа, а попадна под държавен надзор. Всички роби бяха зачислени в списъци, никой нямаше право да освобождава роб, никой нямаше право да обявява свободен човек за роб заради дългове.

Никий установи твърди норми за робския труд, определи твърди такси за тялото, за ръката, за пръста и стори същото и по отношение на робините. В това аз веднага видях предпоставка за добра търговия. Ето защо оставих работилницата за амфори изцяло на моя брат и се отдадох на търговия с роби.

Наистина търговецът на дървено масло Талес доста руга, когато му направих първата си оферта, а и корабопритежателят Анаксимандър отказваше отначало да ми даде под наем кораби. Но аз им рекох:

— Какво искате вие? Да не би да предпочитате жертвоприношенията на хора или кръвопролитните битки? Търговията с роби помага за разпространението на човечността. И освен това способствува за благосъстоянието на страната. Кой би могъл да строи храмове, огромни като египетските, ако не разполага с роби? Кой ще издигне вълноломи, здрави и широки като тия пред Тир и Сидон, ако не разполага с роби? Кой ще изкове оръжия, за да защищава нашата свобода, ако не разполага с роби? Нима не е истина, че свободата на един винаги се изкупва с робията на други?

Те двамата имаха съвсем друга логика и затова и двамата ме изхвърлиха и едва по-късно, когато търговията с роби се превърна в цветущо занятие, си възстанових отново правото да пия с тях вино и да се ползувам от гостоприемството им. Но тогава вече всеки знаеше, че само благодарение на мен Хиос бе станал център на търговията с роби. Моята търговия чисто и просто се беше превърнала в стопанска необходимост. И нямаше вече полза от това, че другите — например отвъд, в Атина — направиха архонт някой си Солон, за да напише върху дървени табли закони, въз основата на които отсега нататък никой не бивало да се продава в робство заради дълговете си.

В продължение на седем години цар Алиат идваше с войските си при нас сред нивите на Милет тъкмо когато житото добиваше медночервен цвят, ожънваше го и го откарваше в царството си. Тъй той прибираше данъците, които му дължаха едрите земевладелци, от дребните селяни, които и без това бяха задължени да предават пет шестини от своята пшеница. Видях веднъж един такъв човек. Беше овършал и тъкмо тогава бе дошъл арендаторът и беше „делил“. На едната страна се виждаше огромен куп, определен за господаря, на другата — малка купчинка за селянина. Той стоеше там, опрял брадичка върху дръжката на лопатата си, и поглеждаше ту купчинката, ту дванадесетте си деца. Очите му горяха. През първата година можеше да прави дългове, през втората — да продаде децата си, на третата — себе си. Тъй стоят нещата с търговията на роби.

Може би Солон го бива да съчинява хубави стихове; но да забрани търговията с роби — не може. Солон може да заявява, че не иска да става тиранин; но да забрани тиранията — не може. Защото народът отначало помага на тираните, тъй като им вярва, и те заедно прогонват аристократите от страната. Но сетне, като поделят нивите им и тиранът получи най-голям дял, а мнозинството — нищо, тогава вече всеки забравя предишните си обещания. Меланхрос стана тиран на Лезбос и ми изпрати вест: „Трябват ми роби“. Тразибул стана тиран на Милет и закрещя: „Трябват ми роби“. Никий и без това винаги си крещеше. Търсенето нарасна дори в Самос, дето старите аристократи си останаха на власт. Днес бих могъл да продам десет пъти повече роби, отколкото съм в състояние да купя.

И тъй, аз се разтичах навсякъде из Сарди — ходих в двореца, в държавната хазна, в службата за култовете, в сдружението на касапите, та дано се сдобия поне с тия последни пленници за една полезна сделка. Пуснах в ход няколко по-сурови израза за варварските обичаи — защото в Елада разправят, че проституцията в Лидия се била разраснала толкова само защото там още ядели човешко месо. Но и това не помогна, всички поглеждаха скритом към царския палат и гъгниво твърдяха, че старият суеверен Алиат бил обещал на боговете всички пленници.