Арнолт Бронен - Езоп

— Стой! — изревах аз и силом си проправих път между зяпналите зрители. — Стой! Или тартарът 16 16 Тартар — ад. ще те погълне!

Отчасти от ужас, отчасти от негодувание жрецът се вцепени, защото тая ругатня смущава всички лидийци. Само по бляскането на дългия му нож можах да установя, че той е още жив и трепери. Сред пленниците обаче се надигна ропот, а пък аз, разбира се, съвсем не исках да става така, защото робите трябва да си остават роби, особено когато човек възнамерява да ги препродава. Ето защо преглътнах по-нататъшните си думи за тартара и изпръхтях:

— Достопочтени бико на Зевса, тия пленници тук са осквернени, те биха изцапали твоя свещен нож. Поради това царят, внук на Гигес и правнук на Кибела Лидийска, прехвърли тия сто роби на мен.

И му показах пергамента си.

Жрецът зачете и от устните и от огромната му брада — всъщност сива, но боядисана алена с нещо лепкаво — червенината плъзна по бузите, по носа и по челото му. Той избоботи хиляди думи, от които не разбрах нито една. Ето защо казах още веднъж: „Тартар“. Тогава той тикна ножа в пояса си и гневно се върна с тежки стъпки в храма.

Моите шестима соматофилаки, снажни тракийци, знаеха вече как да се справят с тия сто роби. Вързаха ги здраво един за друг, заплющяха с камшиците си и започнаха да се спускат шумно с тях по стръмния хълм на боговете. Но ето че тъкмо се озовахме в тоя огромен чужд град и вече се стъмни. Затова предадох стоката си в йонийския стан с палатките, там, дето и без това вече познаваха Езоп, платих цял куп оболи, за да ги пазят, и казах, че ще си прибера стадото на другата сутрин.

На другата сутрин обаче оня стратег Еак, полемархът 17 17 Пълководец. на самосците, отишъл в стана още в зори. Открил сред моята стока своите десет души, открил и Езоп, който се бил промъкнал в неговата войска заедно със стражата му. И тъй сега Еак се канеше да изколи сам онова, което лидийците не бяха изклали. Парите ми бяха в опасност и аз се залових да ги спасявам. Най-напред от Еак. И после от тримата му сина, двамата от които — Пантагнот и Силосон — бяха съвсем миролюбиво настроени; обаче третият, Поликрат, се оказа хитър момък.

И така, той искаше непременно да получи Езоп. Бях вече почти готов да му го дам, за да ме остави на мира. Но понеже той настояваше толкова много, рекох си: „Може пък тоя къдрокос фригиец да има някакви необикновени способности? Може да е добър бегач или умее добре да хвърля копие?“

Не отстъпвах, не отстъпваше и Еак под давлението на Поликрат; аз бях по-слабият, защото за всеки изминал ден трябваше да плащам за пазенето; ето защо предложих три пъти по толкова роби, само да ми оставят Езоп и придружителите му; а освен това трябваше да се закълна в тризъбеца на Посейдон, че ще предложа стоката си за продан в Самос.

На всички тия мъчнотии отгоре сега взе, че се завърна от Египет и Талес. Щом съгледа Езоп, той го прегърна, разцелува и поиска да го откупи, за да го пусне на свобода. Но Еак и синовете му не позволиха. Тогава той ми разказа цялата история и ме помоли да се грижа за момъка; да не го убивам, да не го продавам като гребец или като роб в мините, да му намеря добър господар. Обещах и това.

Но сега вече ми беше дошло до гуша. Исках най-сетне да видя пари. Така се качих заедно с тоя мизерен Езоп, с тоя мизерен товар в пристанището на Смирна на раздрънкания кораб „Лизимаха“, каран от петдесетима гребци.

При все че нуждата от възрастни хора непрестанно нараства, съществува един постоянен стремеж да се понижава продажната им цена, макар никой да не е в състояние да ги произвежда готови. При това възрастният човек е по-сръчен от което и да било друго домашно животно, а е и по-покорен, щом се отнасят добре към него. Обстоятелството, че може да говори, в края на краищата не е причина да смъкнеш цената му под цената на един вол, както ми предписа пазарната управа в Самос.

Та ето това беше малкото отклонение, към което ме тласна гневът ми пред Хиоското пристанище. Но сега вече пътуването в южна посока тръгна по-бързо и скоро съзряхме, че в далечината на югозапад се издига Керкос 18 18 Керкос (гр.) — опашка. , стръмната опашка на Самос. Запазихме обаче курс на изток, все покрай азиатското крайбрежие. Минахме край Неаполис, града със стоте вертепа. Сетне приближихме Панйонион, новото светилище на всички йонийци, разположено красиво и изградено с вкус; но аз все се питам: кой плаща за всичко това?

Сега плувахме право на запад, покрай полуостров Микале, и зърнахме сред есенно обагрената шума на самоските букови гори големия храм на мореплавателите — храма на Посейдон. Тук вече се забелязваше по-голямо оживление по морето. Множеството малки товарни и риболовни кораби показваха, че се приближаваме към голям град.