Арнолт Бронен - Езоп

Навсякъде звучеше музика, в ушите ни вече шумеше виното, а пред очите ни се разкриваха прелестите на самоските девойки. Една от тях се бе излегнала, лунната светлина падаше върху гръдта й, бяла като лилия. Друга танцуваше с развят химатион 22 22 Наметало. ; бедрата й изкусително се полюляваха към нас, сякаш ни канеха. Трета пък, когато се препънах пред вратата на стаята й, побягна уплашено към отворената предна зала, дето остана полугола под лунните лъчи; надипленото й наметало се закачи някъде, разтвори се и дръзко разкри гъвкавото и тяло.

— Още е много рано за това — каза по-хладнокръвният Орсилох, — най-напред трябва да принесем жертва на Хермес, а после на Афродита.

И тъй, пристъпихме към факлоносците и им казахме да ни заведат в голямата зала, дето имаше пъстро и шумно разнообразие от всевъзможни забавления. Отначало се възмутих. Пет музикантки от Родос дрънкаха там смешни песнички със своите триъгълни самбики 23 23 Самбика (или самбука) — малка триъгълна китара с извънредно остър звук. .

— Свинщина! — възкликнах веднага аз. — Та те са голи!

Но Орсилох ми показа, че хитоните им са от прочутата родоска коприна, която е прекалено тънка, за да прикрие нещо.

— Тъй поне погледът ти може безпрепятствено да се наслаждава на техните яки, розови и грижливо обезкосмени скутове — рече ми той.

Както и да е, нямах нищо против — нека продължават да си дрънкат.

В това време се появиха пет дребни човечета, юноши — итифалици 24 24 Итифалици — мъже, облечени в женски дрехи. , които сподавено пееха фалически 25 25 Фалически песни — обожествяващи оплодотворяващото начало. песни. Навсякъде около тях от пода се подаваха лъскави мечове, остри като бръсначи. Те почнаха да танцуват като бесни сред тях. Принудих се да извърна поглед — изглеждаше, като че тия полудели всеки миг щяха да се кастрират сами. Впрочем това често се случвало.

Преминахме в по-малката зала, осветена от факли със синкави пламъци. Уредникът на танците тъкмо въвеждаше някаква двойка танцьори; момичето — хубавичко, с бяла кожа, с големи кравешки очи; момъкът — още юноша, със стройни бедра, гол. Три робини, чиято кожа имаше цвета на дървесна кора, следваха двойката. Първата носеше тимпан, втората — флейта, третата — китара.

Девойката правеше бързи, ситни крачки, които възбуждаха зрителя, а робинята с тимпана въртеше очи и удряше толкова бързо по кожата му, че всичко се сливаше в едно общо, глухо кънтене. Намесеше ли се острият писък на флейтата, двамата — и танцьорът, и танцьорката — сякаш замръзваха на местата си. После китарата ги повеждаше отново със звучни мелодии, които галеха ухото.

Много забавно стана, когато уредникът на танците изведнъж подхвърли на момичето десет пъстри, блестящи обръча. Малката завъртя обръчите толкова сръчно един през друг, че човек виждаше пред очите си само блясъка им; същевременно музиката шеметно свиреше и всички зрители свиркаха с уста и крещяха. Сетне и малката почна да се върти заедно с обръчите. Въртя се около себе си, докато побледня и повърна. Робините я изнесоха навън, ние ревяхме от възторг и се смеехме.

През цялото време на шеметното въртене юношата стоеше неподвижно сред залата, за да му се възхищават. Понеже изглеждаше, че за това не се плаща нищо, мнозина му се възхищаваха.

За съжаление обаче излезе, че се плаща; трите робини се появиха с големи сребърни купи и започнаха да събират пари. Всяка носеше знак на различно божество. За един богобоязлив търговец, който държи на религията, това наистина беше горчив хап; аз трябва да си осигурявам благоволението на всеки бог и поради това се принудих да платя тройно.

— Това се вика хубава сделка! — прошепнах на Орсилох, който държеше своите сребърни и златни монети между зъбите и бузите си, докато аз — по финикийски обичай — носех парите си в една торбичка, пришита към хитона ми.

— Да — каза той и пъхна обратно в устата си драхмите, — отдавна мечтая за такова нещо.

В бузите му бяха натъпкани сума пари, аз зърнах там дори и злато. Той положително беше способен човек — надявах се обаче, че при разплащането ще успея да се покажа по-способният от двама ни. Ето защо му направих едно предложение:

— Ще ти дам под наем за срок от една година моите трийсет момичета; ти ще ми платиш пет златни мини предварително, а печалбата ще делим.

Това беше сделка, от която и двамата останахме доволни. Той плати и ние се прегърнахме. След това обаче решихме да отпразнуваме пищно бъдещото ни сътрудничество. Помолих домакина да изпрати някого на моя кораб, за да ми доведе оттам двама роби; аз съм си за удобството и туйто. Домакинът изпрати своя личен слуга и с много поклони започна да пита какво ще обичаме.