Ръководителят на търга викаше прегракнало, че тя се казва Родопис, била от благороден фригийски род, десет-дванадесет годишна и още непосветена.
Самосците се разкрещяха и засвиркаха с уста — нямаше нито един от тях, който да не желаеше да участвува в наддаването. Родопис стоеше неподвижно на мястото си, от срам и гняв очите й се бяха разширили, блестяха и тя си даваше вид, като че ли няма нищо общо с тялото, което купувачите опипваха колкото можеха по-основно. Земевладелците сякаш още по вида й познаха, че е земевладелска дъщеря. Цената на Родопис бързо стигна до двадесет мини и накрая тя бе продадена за двадесет и две мини на Ядмон.
Изгодната продажба на женската стока ме беше поободрила малко. Сега трябваше да се постарая да скътам печалбата си на сигурно място. А за тази цел трябваше да отплувам колкото се може по-бързо от Самос, защото пристанищните такси тук бяха страшно високи. Спираше ме само още едно. Още не се бях отървал от отвратителната тройка — рецитатора, певеца и гърбавия Езоп. За тая малоценна стока властите положително щяха да затворят очи. Така аз вързах тримата общо, качих ги на камъка и с викове ги обявих за свободно наддаване.
Никой не идваше. Пазарището бе опустяло. Селяните и земевладелците вече седяха из странноприемниците, бъбреха, пиеха. Отивах при тях, уговарях ги, отмъквах ги при моите трима роби. Но тоя безполезен тип, тоя Езоп все успяваше да се измъкне напред и да изплаши купувача с невъзможния си вид. Крещях му. Бих го. Но понеже удрях заедно с него и другите, тримата се разкрещяха и стражата почна да проявява интерес към нас. Не ми остана нищо друго, освен да скърцам със зъби.
Намалих цената дотолкова, доколкото позволяваше достойнството ми. Всеки казваше:
— Взимам двамата, но без третия.
Какво да направя? Да ги удавя в открито море при тържествените песни на моряците? Ами ако Посейдон не ги поиска? Тогава за отмъщение следния път той щеше да издърпа в морето и мен.
В този миг зърнах Ядмон да излиза от общината. Залиташе, беше пил от онова самоско вино, което дори и размесено с вода си запазва напълно силата. Заговорих го със сладки думи и той нежно ме прегърна. Изтъкнах му неговото щастливо, ала, от друга страна, малко безпомощно положение и му посочих колко необходимо би било за него да разполага с добри, сръчни и умни домашни роби. Ядмон пиянски фъфлеше, че имал достатъчно роби. Отвърнах му:
— Роби като тези, които стоят пред теб, още нямаш.
Той ги погледна с изцъклени очи. Мислех си: „Ей сега ще се подаде напред оня сатир и ще му се натика в очите с болничавото си, сакато тяло.“
Слисах се: Езоп правеше тъкмо обратното. Усмихваше се дружелюбно, изпъваше мускули, изглеждаше точно толкова едър, точно толкова як, колкото и другите двама.
Хареса се на Ядмон — докато земевладелецът опипа мускулите на ръцете и раменете му. Макар и пиян, той си оставаше хитър селянин — потупа леко другите двама по раменете и каза бавно, но знаеше какво казва:
— Другите двама взимам, тоя го отвържи!
Нима сега вече наистина трябваше да убия Езоп, да го погреба или удавя? Бях обещал на търговеца на дървено масло Талес да не му сторя нищо, пък и освен това, признавам си го открито, аз съм си малко суеверен. И започнах да приказвам и да убеждавам земевладелеца. Ядмон търпеливо слушаше, защото внезапно бе решил, че иска на всяка цена другите двама. Тоя груб селяк претендираше, че обичал пеенето и поезията. Предложи двайсет и пет мини за двамата. Естествено това бяха думи тъкмо за мен. Денят клонеше към края си, исках да отплувам преди вечерния отлив. Ето защо накрая казах:
— Ти, който владееш житните простори, ще получиш или и тримата, или нито един. Двамата ти ги давам за двайсет и пет мини, за третия ти искам три обола 33 33 Обол — дребна древногръцка монета.
.
Тъй Ядмон купи Езоп за три обола.
Втори разказ
Ксант, търговски представител и ръководител на философска школа в Самос, написа върху папирус следните писма до своите търговски приятели Талес и Анаксимандър от Милет през времето от първата година на четиридесет и деветата Олимпиада до втората година на петдесет и първата Олимпиада.
Здравей! Ксант, син на Дексикрат, поздравява Талес, син на Хексамис, ръководител на философската школа и управител на търговското предприятие „Транспорт на зехтин“ в Милет, що се отнася обаче до твоя план йонийските островни държави да се обединят срещу опасностите, които ги заплашват от мидийци, перси или лидийци, в един Панйонийски съюз, в Самос той намира повече врагове, отколкото приятели.
Читать дальше