Арнолт Бронен - Езоп

Не беше лесно да се научи всичко това, но моят остроумен ученик успя. Ядмон купи заради оная Сафо няколко робини; трябва да е бил пиян, като ги е купувал, защото щедростта инак не е изтъкната черта в характера му. Между тия робини има и една млада фригийка. Нея натоварили да се промъква в определени дни в пристанището Хесия и да изчаква там един определен кораб. Този плавателен съд, който винаги получавал и донасял тайно по един папирус, бил финикийски бързогребен кораб в служба на Навуходоносор.

Моят ученик недоумявал как се оправяло момичето с тая трудна задача. И тогава открил, че самото то никога не изпълнявало пратеническите си задължения. Имало в стопанството на Ядмон някакъв странен, глухоням роб, който вършел всичко, което девойката пожелаела. Наричали го Езоп, но истинското му име било Асарак. Веднъж моят ученик спипал натясно тоя глухоням момък; и странното в цялата случка било, че робът сякаш умишлено се оставил да го хванат. Според моя ученик глухонемият съвсем не е съгласен девойката да помага на оня разгулен предателски род, макар че това очевидно й осигурявало известни привилегии в инак твърде строгия дом на Ядмон. Във всеки случай моят ученик прочел писмата, които заминават, ще се опита да прочете и писмата, които ще пристигнат. Сега за сега държавният преврат още само се подготвя. Но ние сигурно ще бъдем в състояние да го осуетим. При това глухонемият Езоп ще трябва да ни окаже още някои добри услуги.

… за да продължа 37 37 Началото на това писмо е изгубено. , връщам се към думите, с които ти укори моето становище относно беседата на производителя на платове Ферекид от Скирос. Ти твърдиш, че тази беседа, произнесена на агората, е навредила на нашата кауза. А пък нито аз, нито моите ученици можем да проумеем как така една беседа за сътворението на света може да вреди на борбата за Панйонион. Ето как стана всичко: Аз излязох на подиума и казах онова, което учиш ти, Талес, и което учи Анаксимандър: всички неща имат само един материален първоизточник. Материята е вечна и променя само състоянията си. Следователно има само един живот, в който духът и тялото се състоят от една и съща материя; първичната материя обаче е материята на водата. След това на подиума до мен изникна Ферекид и задекламира, че важно било не да се анализира съществуващото, а да се проучва чрез синтез как се е стигнало до него. В началото на всичко били Зас, Хтония и Кронос, с което той искаше да каже огънят или Зевс, земята и времето. За да създаде света, Зас се превърнал в Ерос, защото пожелал да слее в единство и любов Космоса, който е съставен от противоположни елементи. Оттук Ферекид заключаваше, че човешката душа била безсмъртна, можела да променя тялото си и да преминава през пропасти, дупки, пещери, врати и порти. Множество простички люде — обущари, шивачи, керамици, моряци, рибари — слушаха Ферекид. Когато Ферекид им каза, че душите им били безсмъртни, те почнаха да ръкопляскат. А когато аз им казах, че телата им са безсмъртни, засъскаха враждебно. Ако се бях осмелил да им кажа, съгласно твоето учение, че изобщо нямат никакви души, положително щяха да ме убият с камъни. Тъй като освен това ти искаш, да научиш повече подробности за фригийския роб Езоп, когото по-рано наричали Асарак, мога да ти съобщя следното:

Архигеоргът Ядмон го купи — аз самият видях това — за нищожната цена от три обола; затова и не можел да възрази нищо, когато неговият управител Зенас му съобщил, че момъкът е глухоням. Езоп обаче имал големи изгоди от това, че бил глухоням. Най-голямата от тях била, че не чул, когато всички млади роби били повикани при лекаря, който ги кастрирал. Защото Ядмон предпочита да има тлъсти, мързеливи роби, отколкото пъргави, но непокорни. А от Езоп нямало защо да се страхува, тъй като той бил ням.

Не ми се вярва младата Родопис, която била дадена на Сафо, да се е застъпвала толкова за Езоп само заради това. По-скоро предполагам, че двамата са се познавали от по-рано. Пък и едва ли може да се каже, че Езоп е привлекателен или красив мъж. Някои дори твърдят, че бил гърбав. За да мога да ти дам колкото се може по-точни сведения, в края на краищата отидох да го видя лично. Стопанството на моя брат, в което участвувам и аз с една шестина, се намира по пътя към имението на Ядмон. И без това трябваше да прекарам известно време там, за да се погрижа за извозването на моя дял пшеница, маслини и смокини. Така че използувах случая и се поразходих из градината на Ядмон.