Арнолт Бронен - Езоп

Изведнъж в тясната килия настана силен смут, чух как триножникът се прекатури и Пития се втурна навън, в двора. Опита се да извика, дъхът й свистеше тъй, сякаш самия бог я беше стиснал за гърлото. Тя бясно размахваше ръце, никой не можеше да я приближи, пък и сигурно всеки се страхуваше от удара й, защото чрез нея удряше самия бог. Правеше отчаяни усилия да си поеме дъх, да извика, а сетне изведнъж — забелязахме с ужас това — почна да се гърчи в предсмъртни спазми. Всички се втурнаха към нея, ала бе вече твърде късно. Тя продължаваше да удря около себе си, пяна се появи на устните й, сетне погледът й угасна.

В Делфи винаги разполагаха с три дежурни Питии, които в дните на запитване трябваше да се сменят; жените рядко издържаха повече от десет въпроса, тъй като трябваше да работят извънредно съсредоточено и се намираха под влиянието на мощни волеви токове. Този път се наложи смяната да стане бързо и аз почти с възхищение разбрах, че Делфи се справяше леко и с изненадите. Впрочем те открай време и достатъчно често бяха имали ядове с Питиите. Първите Питии били почти невръстни девици, най-вече красиви момичета, любимки на жреците. Ала те често се харесвали и на людете, задаващи въпроси. Това довело до множество отвличания. Сами по себе си те не били чак толкова лошо нещо. Опасността за Делфи се състояла в това, че заедно с питийските девици били отвличани и питийските тайни. Ето защо предшествениците на Кобон с болка на сърцето се принудили да се откажат от миловидните и да поставят на триножника по-немиловидни Питии.

И така, смущението бързо беше преодоляно, аз повторих въпроса си и тутакси отговорът ми бе съобщен тържествено от прорицателя:

— Халис ако прекрачи Крез — да знае: скоро едно голямо царство в съсипни ще се събори.

Отговорът беше много благоприятен, съвсем по сърце на Крез. Помолих да бъде изготвен писмено, за да мога да го изпратя в Сарди. Насочиха ме към управителя на службата Никандър. Получих документа и една празна разписка. Учудих се:

— Защо не си вписал даровете, които получи?

Никандър ме увери, че не бил получил никакви дарове.

— Нима Еврибат не е идвал при теб?

Явно бе, че той изобщо не го познаваше.

Кому още да вярвам тук? На какво нечестиво място бях попаднал! Злото господствуваше тук и сееше само мерзости! Едно-едничко желание имах: час по-скоро да се махна! Тъй като бях получил прорицанието, оставаше да уредя още само въпроса с даровете на Еврибат.

Побързах да се върна в странноприемницата. Този път изненадах двамата — Келайт и Енос, — и двамата най-усърдно надвесени над моите поверителни книжа. Нямах сили да се разкрещя, да се разгневя дори. Та те ли бяха виновни, не беше ли виновен по-скоро Делфи?

— Глупци — казах им аз и почти ми се плачеше, — какво търсите? Нали знаете всичко, което имам и което пиша?

Енос се опъна. Не искаше да признае, че той, който бе виждал и получавал само добро от мен, е извършил спрямо мен нещо непочтено.

— Не — озъби ми се той, — ти си използувал отсъствието ми, писал си опасни писма и си получавал също така опасни писма. Мое право и мое задължение като атински гражданин е да ти отнемам такива писма.

Макар да бях ядосан, не можах да сдържа смеха си.

— Глупако — казах аз, — подлецо, сополанко такъв, от къде на къде ще съм получавал опасни писма? Що за детинщини разправяш!

— Щеше да ги получиш, ако не ги бях взел аз!

Все още не разбирах нищо. Прекалено наивен бях спрямо моите врагове.

— Значи взимаш писма, хлапако! А кой ти каза, че са опасни?

— Каза ми…

Той млъкна. Беше изрекъл прекалено много. Съзря в очите ми нещо, което го предупреди. Със скок на опитен бегач се намери при вратата.

Ала нещо друго даде сили и на мен. Хванах го, сграбчих го, сега вече безмилостно, сега вече и аз по делфийски, и знаех: никакъв Аполон не бе в състояние да изтръгне момъка от ноктите ми, докато не научех името…

Тогава към нас пристъпи Келайт и, струва ми се, в последния миг, когато продажното момченце можеше да бъде спасено, каза:

— Предупреди ни Демонакс, а писмото бе от Родопис…

Пуснах Енос. Само до преди миг той бе представлявал парче безжизнена плът, сега изведнъж мускулите и жилите му се изопнаха и с огромни скокове той изчезна от сградата. Не погледнах дори след него. Никога вече не го видях.

— Какво беше писала тя?

— Не зная, деспота 144 144 Деспота — господарю. . Тоя Демонакс дойде, бил пътувал тайно след нея с друг кораб на същата флотилия от Египет. При Термия се наложило да спрат, защото се завързала малка морска битка между атиняни и егинци и трябвало да изчакат прекратяването й. По това време Родопис писала едно писмо до теб и го дала на някакъв рибар. Демонакс видял това. Не можел вече да настигне рибаря по море, но си казал, че ще успее да настигне писмото по суша. И затова дойде тук, понеже знаеше, че писмото е пратено до теб, и каза, че писмото било опасно не само за теб, а и за всеки, който го видел, освен за него. Ние не искахме да скриваме от теб писмото и не искахме да го предаваме, но после Енос получи много пари и стори, каквото Демонакс искаше, и после даде и на мен малко пари, и аз му помогнах, защото Демонакс казваше, че и по-рано си бил получил друго писмо, но не намерихме между книжата ти нищо.