Арнолт Бронен - Езоп

„Сигурно не се е престарал много“ — рекох си аз.

Писмото на Крез звучеше много сърдечно, но не ми се хареса каквото пишеше. Грижите, които му създаваше Персия, не го бяха напуснали, откак Поликрат бе посетил Сарди, откак Куруш бе поел управлението. Новото царство бързо смляло мидийците и от десет години насам източно от Халис се изграждала една военна мощ, каквато Азия не беше познавала дотогава. Куруш давал уверения за миролюбивите си намерения и може би наистина бил благоразумният, добрият владетел, какъвто го представяла неговата пропаганда.

„Царете казват: нашата войска е миролюбива, и народите казват: нашата войска е миролюбива; но дали знае и нашата войска, че е миролюбива? Днес лидийската войска е все още равна по сила на персийската. След десет години Персия ще стане три пъти по-силна от Лидия. Моето сърце, моите съветници и моите жреци ми казват: Крез, нападни днес, защото утре ще бъде много късно! Ето защо — тъй пишеше царят — моля те като посланик на мое величество да идеш при Пития и да я замолиш за нейната мъдрост. Въпросът ми гласи: «Да прекрача ли аз, цар Крез, реката Халис?» Отговорът от Делфи ще определи политиката ми за следните три години.“

Беше петият ден на месец Метагитнион 141 141 Метагитнион — отговаря на август-септември по нашия календар. , седмият винаги бе ден за запитване. Следователно още на другия ден трябваше да се приготвят жертвите, пък и доколкото познавах делфийците, нямаше да е зле предварително да съобщя на Кобон въпроса; във всеки случай спартанците винаги бяха правили тъй. Това бе задача тъкмо за Еврибат, който обичаше да се муши зад кулисите; и ето че най-сетне той дойде. Уведомих го по въпроса за оракула, дадох му нареждания и поисках да знам какво е положението с новите съкровища. Еврибат каза, че това зависело от мен. Поисках да видя списъка на даренията. Но се оказа, че той го оставил на кораба.

Безпокойството ми се засили, отново ме връхлетя страхът. Смятал бях да спя, какво ми пречеше да спя? Погледнах тримата, които си даваха вид, че ми служат, и се ядосвах, че мисълта за онова изпълнено с омраза лице в парка край храмовете все още не искаше да ме напусне. Наистина вулканична бе почвата в Делфи. Твърде често се разтърсваше земята — особено призори. Водата на някои извори бе ту гореща, ту студена. Не зная дали тук наистина имаше отровни изпарения, както твърдяха някои. Но че на тоя въздух вирееха добре отровни хора, това от ден на ден ми ставаше все по-ясно.

Корабът се намираше в Криса, малкото пристанище на Делфи; Еврибат обеща сам да донесе списъка на даренията и тръгна.

— Бъди тук утре рано сутринта — напомних му аз. — Делфи трябва да получи своите дарове преди прорицанието, тъй желае царят!

Без да покаже с нищо, че ме е чул и разбрал, той изчезна. Не ми остана време да се ядосвам. Жизнерадостно ято от бодри, млади хора застана внезапно пред мен. Начело бе китародът Фриних, приятел на Ксенофан — познавах го бегло от Атина.

Фриних беше спечелил някаква дребна награда на Питийските музикални състезания. Това бе станало причина той и приятелите му да се самозабравят; трети ден сновяха те из Делфи накичени с цветя и пъстри ленти и с вече не съвсем благозвучни гърла — от амфора на амфора — празнуваха и се оставяха хората да ги чествуват. Зарадвах се, че ще се поразведря с други мисли; наредих да ни донесат вино и се разположихме в празничната зала на странноприемницата.

Вярно е, че китарата на Фриних не беше златен форминкс 142 142 Форминкс — струнен инструмент (цитра). , който в Делфи се смяташе за инструмент на самия бог, но все пак тя звучеше добре и на нея майсторски свиреха красиви ръце с дълги пръсти; в тъмнозелените му очи обаче имаше някакъв особен, сияен, едва ли не обезпокояващ блясък.

— Естествено — засмя се той — аз получих наградата само заради старинния химн за борба с дракона. Но все пак им изпях и една Езопова басня.

Това не бе басня, а малък епизод, на който той беше присъствувал в Атина.

Покрай река Илис, на градския площад, на орехи Езоп с деца се заиграл: видял го атинянин, достоен, белобрад, и мигом гръмогласно се разсмял: „Ехей, човече, ти това ли само знаеш — на орехи с децата да играеш?“

Засмял се и осменият и кимнал със глава: „Мъдрецо, разтълкувай ми това!“

И лък един вземал, отпуснал тетивата, а сетне го оставил настрана.

Почесал се брадатият смутено по врата, подръпнал си премъдрата брада, но нищо не разбрал. И замълчал. А междувременно цял град около тях се сбрал и всеки спорел как ще свърши спора. Взел пак лъка Езоп, опънал тетивата, прицелил се в нишан — улучил го в средата — и заговорил: