Арнолт Бронен - Езоп

Застанах пред човека, когото преди години бях имал възможност да видя само отдалеч и поради вълнението си съвсем неясно. Той бе мъж, който с право можеше да се нарече красив — суетен, нагъл, надменен и самодоволен, ала и нещо повече от това. Тясното му, остро очертано чело говореше за ограниченост и целеустременост, в светлите му сини очи се четеше лукавост и разум. Видях пред себе си един безогледен противник, чужд на всяка доброта и човечност. Носеше огненочервена одежда, затворена съвсем по фригийски от шията до глезените, но с твърди подплънки на раменете, които я правеха прилична на египетските носии. Строго и затворено, отчасти тъмносиньо, отчасти тъмнокафяво, бе и облеклото на прорицателите и жреците; само хосиоите носеха инак обичайните и за Делфи везани наметала с жречески ешарфи и знака на Дионис — златен грозд. Високи котурни 140 140 Котурни — обувки с дебели дървени подметки, нещо като налъми. и високи островърхи шапки придаваха свръхчовешки ръст на всички.

Разменихме традиционните приветствия и замълчахме. Сетне, също тъй според обичая, аз се приготвих да започна своята реч, с която трябваше да обясня причината за идването си. Ала Кобон с неучтива студенина ми изсъска и сам той започна:

— Виждам пред себе си двама души, коренно различни един от друг. Виждам посланика на лидийския цар, нашия високопочитан приятел, нашия благодетел и дарител. На цар Крез и на лидийските аристократи от неговото правителство за вечни времена е дадено право да влизат първи при питийския оракул, те са освободени от всякакви даждия, имат право да подават молби за получаване на титлата делфийски граждани и им се полага почетно място в Пито.

Затова всичко, което високопоставеният посланик заяви в изпълнение на високата си мисия от името на своя цар, ще намери най-благосклонно внимание у мен и у жреческия колегиум.

За съжаление виждам пред себе си и втори човек. Виждам един роб, който без право се нарича свободен, един враг на бога, комуто служим ние, един бунтар срещу правдата, прогласявана от Делфи. Веднъж вече Делфи бе заловил тоя човек; тогава той се изплъзна от присъдата, като подло избяга. Междувременно престъпленията, извършени от него срещу бога, срещу неговите служители и срещу неговите думи, нараснаха неизмеримо. Затова и ужасна ще бъде присъдата, която трябва да падне върху него по волята на Рушителя Аполон. Втори път той не ще я избегне. Аз не мога да не виждам тоя човек; ала ухото ми няма да го чуе нито днес, нито когато и да било.

Подготвяйки се за мисията си, бях изследвал подробно историята на делфийския оракул. Ето защо знаех: никога досега един посланик не беше посрещан така. Имах в себе си писма, легати, уверения в приятелство, както и тържествено съобщение за нови дарове; но преди всичко останало трябваше да дръзна и да нападна. Казах:

— Аз съм един и не виждам до себе си втори. Този един ти трябва да посрещнеш според законите на твоя бог — независимо кой е бил или кой ще бъде този един и само въз основа на това какъв е сега. Ако обаче разчиташ, че между мен и цар Крез може да се породи вражда или подозрение, мамиш се. Докато управлява, цар Крез ще има доверие в мен и само в мен.

Имам да кажа три неща и ще ги кажа. (Сега сред жреците настъпи голямо вълнение, но самия Кобон все още бе като зашеметен от моя неочакван противоудар; не му достигаха нито дъх, нито думи и затова аз успях да заглуша с гласа си настаналото брожение.) Това, което вече казах, бе първото. Второто е, че цар Крез ще изпрати на делфийския бог нови, неизброими, неизмерими дарове; три големи товарни триери под командуването на заместник — стратега Еврибат ще докарат тия дарове през Прасий. Но преди да мога да ти предам тия огромни съкровища, царят желае да получи потвърждение на списъка на всички подаръци, които е посветил на делфийския бог през годините на своето управление; защото той не желае неговата страхопочит към Рушителя Аполон да потъне нейде в забрава — нито в Сарди, нито в Делфи.

Към тая втора точка трябва да прибавя и следното: наистина аз бих могъл да успокоя цар Крез, що се касае до тоя списък, и предаването на новите дарове би станало без усложнения. Ала един бегъл поглед в лидийския храм ми показа, че оттам липсват не само сто и седемнайсетте златни керемиди, които цар Крез бе наредил да се излеят за Делфи.

Липсват и двете обли сребърни кани, липсва златната огърлица и обшитият със скъпоценни камъни колан на неговата първа съпруга, липсва високото три лакти златно изображение на придворната пекарка в Сарди, липсва златната статуя на Зевс от Тимбрара и липсват тридесет и три накита от гробницата на Мидас, предадени в знак на благодарност за победоносния поход във Фригия. (При тия думи едва ли не се разплаках, защото си спомних за моята опустошена родина, за майка си и за баща си; ала всички делфийци бяха тъй настръхнали, че — зарадвани от паузата — тутакси почнаха да се обвиняват един друг и авторитетът на Кобон падна сред общото вълнение.)