Арнолт Бронен - Езоп

Трудно бе пробила Атина своя път към морето. Първото пристанище на града било Прасий, на Евбейския проток. От Атина до него се стигало само по трудно проходими планински пътеки, защото близките пристанища на юг от града принадлежали отчасти на егинците, отчасти на мегарците и дори да ги завладеела, Атина не можела да ги защитава от силните флоти на конкурентите си. Едва при Солон атиняните успели да стъпят здраво във Фалерон; ала и с това въпросът се разрешавал само временно. Единственото истинско и голямо пристанище било това на Пирей. Един бент можел да го запази и от южните бури, и от егинците. Мегакъл и неговите приятели отдавна били струпали на източния скалист нос камъните за тоя бент. Тези камъни били стръвта, с която в най-благоприятния ден щели да уловят най-голямата риба.

И друго научих: че ме шпионират. Самите те, водачите на Крайбрежната партия, както и на партията от равнината, само презираха народа, а не го познаваха. Щом разбрали за моя план да се повдигне обвинение срещу тирана, те веднага решили да използуват това положение за собствените си цели. Сановници от Пирей, в които никой не можел да се усъмни, се явили още в ранни зори при Пизистрат и настойчиво го поканили да извърши тържественото освещаване на новото пристанище. Един Посейдонов олтар и големи жертви били приготвени вече, предзнаменованията били благоприятни; това щяло да донесе на Пизистратидите нова слава и нова мощ.

Пизистрат отдавна не бил печелил победи и не бил освещавал храмове. Историята с пристанището му се видяла особено привлекателна, защото смятал, че по този начин ще отбие водата от мелницата на своя съперник Мегакъл. Той се приготвил бързо, за да използува още утринния хлад, и по същото време, когато Сос повдигна своето обвинение, се отправил на кон надолу по южните склонове към Пирей, придружавала го само личната му свита. Двамата му малки синове Хипиас и Хипарх трябвало да останат в Атина, но в последния миг догонили с коне баща си, защото искали да се изкъпят в морето.

У Мегакъл се беше намерил достатъчно талант, за да организира всичко това. В Пирей оставили Пизистрат да извърши освещаването, сетне обаче стотина аристократи го обкръжили и обезоръжили; нищо повече не му сторили, защото не знаели дали междувременно Мегакъл е сполучил в Атина.

Той наистина сполучи, всъщност чрез мен. Излъгал атиняните, че бунта ръководя аз и че ги призовавам да се обявят против Пизистрат; при това, под предлог, че трябвало да ме пазят от скитите, не ми позволяваха да напусна дори странноприемницата. Скитите бяха изпратени на градските стени. На Акропола нямаше почти никой. Така че членовете на аристократичното общество и на съюза на производителите без много усилия се изкачиха един по един горе в крепостта, взеха най-спокойно властта и възстановиха режима на аристокрацията.

Предстоеше съдът да разгледа обвинението за убийство, повдигнато срещу тирана. Мегакъл имаше всички възможности да устрои най-хубавия политически процес. Но нима един Мегакъл можеше наистина да стори зло на един Пизистрат? На първо време той нареди делото да се гледа от ареопага, защото на него били подсъдни най-тежките случаи. Ареопагът пък заседаваше само нощем. Дотогава уредили преди всичко да изчезне Сос; предали го на скитите, които по тоя начин добили възможност да излеят яда си поне върху един от своите противници; и, второ, предупредили Пизистрат. Наистина той се похвалил на всеослушание:

— Ще се явя пред ареопага! Бих искал да видя онзи, който ме обвинява в убийство!

А Сос — благодарение на Мегакъл — наистина нямало да може да излезе с обвинението си срещу него. В края на краищата обаче Пизистрат почувствувал по-силно влечение към своите сребърни рудници край Стримон 138 138 Стримон — днес р. Струма. , отколкото към нощното съдебно заседание на ареопага. И избягал със синовете си в Тракия.

Позорното бягство на Пизистрат и на синовете му беше всъщност единственото нещо, което атиняните научиха за събитията през оня ден. Инак над целия град и над крепостта беше легнало само угнетително мълчание. Имаше ли нови управници? Кои бяха новите управници? Неколцина питаха, ала не за дълго. За един ден затворите се бяха опразнили, за да се напълнят двойно повече още на следния ден.

Тъй като всички затворници бяха пуснати, между освободените следваше да се намират и месенците. Разпитвах за тях, нищо не научих. Изкачих се до Акропола. Горе намерих само жреци и жрици. Къде беше седалището на новото правителство? Никой не знаеше. Официално се казваше, че управлявали пак архонтите. Но тия деветима оглупели, беззъби старци бяха „управлявали“ официално и при Пизистрат. Нямаше смисъл да ходя при тях. Те дотолкова недочуваха, че не усещаха дори гръмотевиците; и тъкмо затова жреците твърдяха за тях, че били смели.