Арнолт Бронен - Езоп

Мегакъл, който впрочем бе най-умният сред тия празноглавци, заяви, че желае да говори с мен съвсем открито. Ако неговата партия се доберяла до властта, то тя — това можел да обещае — щяла да сключи договор за взаимопомощ с Крез; защото тъкмо между неговото семейство и лидийския царски дом съществували стари връзки. Но какво съм мислел аз по този въпрос? Та нали Пизистрат бил тъкмо водач на работниците, на планинските селяни, на дребните хорица. Нима аз, робът, освободеният, не съм хранел все пак по-голяма симпатия към тирана?

Тъй като всички ме гледаха любопитно, обясних им.

— Добре — казах аз, — да говорим открито, защото и без това сме открити врагове. Всички вие — евпатридите от стопанствата, крайморските жители с големите работилници, търговските дружества и корабостроителниците, — вие живеете за чужда сметка. Робите, свободните селяни, свободните работници ще могат да живеят истински едва тогава, когато вие започнете да живеете от и чрез благата, които сами ще си създавате. Това е борбата, която не е започнала от вчера и която няма да свърши утре.

Пизистрат пък, като всеки тиран, е от ония, които мътят водата. И в мътната вода лови риба. Вие представлявате една несправедливост; той е болест. Вие убивате детето в люлката; той унищожава неродените още в майчината утроба. Вие вярвате поне в дедите си; той не вярва в нищичко, в повечето случаи дори и в себе си. Вашата власт тогава, когато можете да я упражнявате изцяло — за наше щастие това рядко ви се удава, — е страшен терор; неговата власт е най-мръсната, най-позорната гавра с всичко човешко, независимо от това дали се упражнява в името на горните или долните слоеве. С тираните дойде най-злокачественото отравяне в нашия политически живот. Затова аз ще се боря против тираните точно тъй, както се боря и против Делфи.

Те се престориха, че не са чули думите ми за Делфи; но онова, което казах за тираните, силно ги възбуди. Изведнъж тая ленива банда от безделници почна да разисква, да се вълнува. Мегакъл тичаше от човек на човек. Наканих се да си тръгна, какво ли търсех още при тях? Мегакъл неохотно ме пусна.

— Що за човек си ти, Езоп? — каза почти с възхищение той. — Голяма услуга ни направи! (Нещо, което впрочем не бих искал.) Ти за пръв път обедини нас, крайморските жители и евпатридите, против Пизистрат. От днес нататък ние знаем, че нашата борба е добра.

Неволно се усмихнах.

— Борбата ви не е добра — казах аз, — но Пизистрат е лош.

Той не разбра разликата. Знаеше си само едно и разбрах, че то се е превърнало в политическа реалност: скоро Пизистрат щеше да бъде свален.

Бях излязъл вече от дома му на улицата, когато един от гостите тайно ме последва.

— Предстои ми да пренасям стоки за Египет — каза той. — Чух от Енос, че искаш да пращаш писмо за Египет. Ще го взема от приятелство към теб.

Не отговорих нищо. Страхувах се от клопка. Ако пишех на Родопис и писмото попаднеше в неподходящи ръце, можех да й навредя, дори да поставя в опасност живота й. Човекът се казваше Формион, беше освободен роб, занимаваше се предимно с парични сделки, а и с контрабанда. Той на няколко пъти идва в странноприемницата, дето живеех, настояваше: транспортните му кораби заминавали при следното новолуние. Колебаех се. Можех ли да му се доверя? Той видя моето колебание и ми разказа следното:

— В продължение на дванадесет години една елинска хетера се ползувала с голямото благоволение на фараона Амазис. Не стареела, запазила се красива, жива, умна. Фараонът я въздигнал в първа дама и почти всеки ден й правел подаръци. Минавала за една от най-богатите жени в Египет и тъкмо това увеличавало чара й за фараона Амазис, който обичал богатството — дори когато го създавал самият той.

Ала тая хетера не можела да използува богатството си. Всичко, каквото искала, получавала го в Египет; изнасянето на злато и скъпоценни камъни от Египет било забранено. Ето защо нито богатството, нито любовта на фараона Амазис й доставяли радост. Фараонът искал да я разведри, за да запази любовта й към себе си. И затова й разрешил с царски указ да прави с богатството си каквото желае, само това да става в Египет.

Образована жена била хетерата, за която говоря. Разбирала и трите вида египетско писмо и била чела всички йероглифи. Ето защо знаела и легендата за фараона Микерин, последния владетел от четвъртата династия, когото жреците не обичали много. Почнала да проучва причините за това презрение и разбрала, че Микерин много се грижил за благоденствието на долните слоеве: Бил издал закони, които намалили безправието на работниците и робите: Неговите предци били издигнали огромните пирамиди и всеки от тия строежи погълнал десетки хиляди жертви. Ето защо Микерин решил да не строи за себе си пирамида, а да раздаде на живите бедняци парите, определени по законите на династията за прославянето му след неговата смърт. Наскоро след това той неочаквано бързо умрял, а жреците забранили на неговите приемници да му издигнат пирамида.