Арнолт Бронен - Езоп

И поименно, и по закон Мегакъл беше пратен в изгнание, но как можеш да прогониш в изгнание някой, комуто принадлежи половината търговска флота на Атика? Дори многобройните стражи на Пизистрат не стигаха, за да претърсват всекидневно всички кораби. Вилата на Мегакъл се намираше доста далеч от Атина, чак при пристанището Фалерон. Там нямаше опасност той да бъде нападнат внезапно, пък и Пизистрат, доколкото зная, изобщо не замисляше такова нападение. В тая вила Мегакъл канеше всички от крайбрежната партия, които още бяха активни, а освен тях — за по-сигурно — и неколцина по-възрастни земевладелци от партията на равнината. Естествено аз съвсем не подхождах за компанията на тия господа. Но за политическите жонгльори пратеникът на цар Крез бе извънредно ценен гост.

Подъл номер от страна на невръстния Енос бе, дето ме заведе сред тия заговорници, никой не вярваше, че не съм знаел къде отивам. Напразно ги уверявах, че като лидийски посланик не се интересувам от междуособиците в Атина. Смятаха това за шега. Пък и изобщо отначало дотолкова преобладаваше веселието, щото си казах, че тук ме взимат на подбив и нищо повече.

Главният шегобиец беше някой си Хипоклид, внук на оня богаташ Хипоклид, за когото споменава още Архилох. И той като Енос бе едно парфюмирано конте, с ум на десетгодишно момче, но инак с извънредно подвижно тяло — силен и елегантен. Някаква особена дружба съществуваше между него и Мегакъл. Той веднага ми разказа своята история суетно и сред гръмкия смях на околните.

Това бе историята за Сикионското състезание на женихите. Преди три години царят на Сикион, Клистен, решил да ожени дъщеря си Агариста. Тъкмо бил спечелил на Олимпийските игри първата награда при надбягванията с колесници с четворен впряг, бил най-прочутия човек в Елада и решил да използува тоя изгоден случай за семейството си. Ето защо още в Олимпия той обявил публично, че кани всеки елин, който се смята за достоен да стане негов зет, да иде в Сикион и да се състезава за Агариста. По-примамлив от самата покана обаче бил фактът, че щяла да се даде огромна зестра, че държавата Сикион е могъща и че заради роднинството с Клистен си струвало да се ожениш дори и за грозна жена; а Агариста минавала за изключителна хубавица.

И така, отишли там богатите контета от цяла Елада. Това било състезание по-скоро на най-пъстри платове и най-благовонни масла, отколкото на мъже. Женихи надошли от Италия, от Йония, от Еолида и от остров Пелопс — все аристократи. Само от Атина отишли двама полуаристократи — Мегакъл, който неотдавна бил овдовял, и, както се спомена вече, Хипоклид. Всичко било много пищно — разказваше гордо той. Цяла година продължили в Сикион празненствата, пиршествата, състезанията с колесници и танците. В края на годината Клистен взел решението си, тоест почти го взел; в тесния кръг на неговите избраници останали само двамата атиняни.

Настъпил най-сетне денят на годежа; сто вола били заклани — за женихите и за цял Сикион, та да се радват и жителите. И всичко вървяло добре, докато засвирила музиката; тогава атиняните се скарали с италийците за тоналността.

— Аз — разправяше Хипоклид, който очевидно бе свикнал все на големи приказки — настоявах за един танц във фригийска тоналност, та хората да се пооживят малко. И го наложих. Оркестърът на флейтистите засвири и аз затанцувах, и на мен танцът ми се хареса. Не се хареса само на Клистен.

Но аз си рекох: нима за мен това е необходимо? Зет като Хипоклид или ще имаш, или няма да имаш; ако ще го имаш, ще го имаш цял, такъв, какъвто си е. Ето защо викнах на робите: „Донесете в танцувалната зала една маса!“ Донесоха масата. Скочих върху нея и викнах на музикантите: „Свирете каквото искате! Хипоклид от Атина ще ви изиграе всеки танц, който изсвирите“. И танцувах лаконски, и танцувах атински, и танцувах лидийски; след това вече нищо друго не им хрумна.

Тогава се обърнах надолу с главата — ей така, насред високата маса — и почнах да танцувам с дългите си крака във въздуха. Конкуренцията ревеше от смях и танцът хареса на всички, освен на Клистен. Той ме сметна за безсрамен и когато поспрях за малко, каза ми с царствено достойнство: „Хипоклид, с тия танци ти проигра невястата!“ От смях се принудих да стъпя отново на краката си. Направих половин салто, за да се смъкна от масата, и изкваках: „Хипоклид хич не го е грижа!“ Така моят приятел Мегакъл стана зет на царя на Сикион.

Чудех се защо ли тоя суетен глупак е враг на Пизистрат; всъщност той му подхождаше чудесно. Но причините за тая вражда не бяха в характерите им, а по-дълбоко. Хипоклидовият род притежаваше около тридесет грънчарски работилници в Керамикос, Пизистрат обаче имаше монопола над производството на сечивата. Тия сечива за керамичното производство винаги са били скъпи. А пък Пизистрат беше започнал да заменя досегашните бронзови сечива с железни. Наистина те бяха малко по-остри и по-твърди, от друга страна обаче ръждясваха и се чупеха лесно. Керамиците бяха принудени да купуват много повече сечива, отколкото в миналото, и при това на по-високи цени. Това бе обтегнало до непоносимост отношенията между Пизистрат и керамиците — а износът на керамични произведения представляваше по онова време почти четиридесет на сто от атинския износ.