Арнолт Бронен - Езоп

Елинската хетера дала цялото си състояние, за да се построи пирамида за оня Микерин. Купила земята. Основала собствено строително дружество. Наредила всички работници да бъдат заплащани добре и хранени достатъчно. Забранила телесните наказания и тормоза над тях. Тъй пирамидата на Микерин била изградена по-бързо от всички останали, без сълзи; и станала по-красива. Ала когато строежът завършил, елинската хетера имала наистина пирамида, но останала без драхма. Сега, когато бившата му наложница била без накити, Амазис не намирал вече в нея и чар. Отлъчил я от двора си, тя изпаднала в немилост. Живее бедно, оскъдно, в мръсен вертеп и няма ден, когато да не я грози опасност. Египетските и елинските жреци се надпреварват да измислят срещу нея обвинения за богохулство, за да я осъдят на смърт. Така че ако искаш да пишеш на Родопис пиши й бързо.

Не можах да сподавя вика си, хвърлих му два таланта:

— Доведи я! Ще получиш всичко, каквото искаш, от каквото се нуждаеш! Само я доведи колкото можеш по-скоро!

Млад човек яхнал един жребец, чийто нрав не познавал. Едва се намерил на гърба му и животното почнало да беснее, понесло се в див бяг заедно с него. С мъка се задържал ездачът на коня и не смеел да скочи, а копитата под него удряли гръмовито. Насреща им се задал някакъв странник. Отскочил встрани и извикал: „Накъде си се понесъл, човече?“ Младежът объркано посочил жребеца. „Накъдето му скимне“ — гласял неговият отговор.

Извънредно тревожно протичаха дните, седмиците ми. При това знаех, че ще трябва да чакам месеци. Формион бе отплувал с четири транспортни кораба. Три от тях трябваше да натовари с пшеница. В Египет това невинаги ставаше лесно, защото разрешенията за износ се даваха или отказваха съвсем произволно. Трябваше да се въоръжа с търпение.

Търпение се налагаше и по въпроса за месенците. За тях Пизистрат уж преговаряше с Делфи. Отправих запитване дотам; не удостоиха с отговор дори и посланика на цар Крез. Междувременно се наложи да ида и до Мегара, до Коринт, до Тива. Наистина сключени договори още нямаше; но все пак навсякъде си пробиваше път едно подобряване на отношенията. По-силна, отколкото когато и да било друг път, бе станала волята за една общност, вярата в общата съдба на всички елини и елинофили. Докладите ми бяха изпълнени с надежда, а и писмата на различните управници до Крез звучаха дружелюбно, предано, обнадеждаващо.

Не можеше да се протака повече решаването на съдбата на месенците. Достатъчно дълго се бях отнасял към Пизистрат предпазливо, за да не навредя изцяло на мисията си. Но тъй като отношенията между Лидия и държавите около Атина почнаха да добиват все по-приятелски характер, не беше необходимо да щадя вече хитрия тиран. Най-надежден приятел в Атина бях намерил в лицето на моя стар побратим от рудниците Сос, когото бях успял да откупя и освободя още в Самос и който, изплащайки данъчните си задължения — за това трябваше да помогна малко и аз, — беше успял да възобнови своите граждански права. Поговорих с него за възмутителната история с месенците. Пък и знаех какво ще ми отговори тоя смелчага.

Два часа след изгрев-слънце Сос застана пред галериите, дето заседаваше хелиеята 135 135 Хелиея — съд със съдебни заседатели в древна Елада. ; стотици граждани чакаха вече откриването на съда, за да спечелят половината драхма, която се падаше като ежедневно възнаграждение на съдебен заседател; в последно време не се бяха гледали много процеси за престъпления. Когато съдебните заседатели най-сетне разтвориха тежките порти, Сос изскочи напред и извика тъй, че се чу чак долу до агората:

— Повдигам срещу Пизистрат обвинение за убийство!

Обвинението незабавно беше протоколирано и отнесено пред първия сенат. Извикаха бързо и държавния защитник. Той изтъкна, че Пизистрат бил извън града и затова не можел да се яви веднага; и изобщо следвало да се има предвид, че в дадения случай не била компетентна хелиеята, а ареопагът. Синегоросът 136 136 Синегорос — защитник в наказателни дела. се посмути и почна да заеква. Хилядата съдебни заседатели от големия съд — дотърчали бяха всички и от другите сенати — отначало само подвикваха. В края на краищата обаче всички зареваха против държавния защитник, така че той побягна към Акропола с развято наметало.

Можех да наблюдавам началото на събитията през онзи изпълнен със събития ден от моята странноприемница, която бе насред склона на Пникс 137 137 Пникс — хълм край Атина, на който ставали народните събрания. , и с напрежение очаквах как ще се развият по-нататък, когато неочаквано, придружен от двама млади началници от градската стража, при мен се яви Хипоклид и ми съобщи удивителни неща. Пизистрат наистина не бил в Атина.