Арнолт Бронен - Езоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Арнолт Бронен - Езоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1956, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Езоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Езоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

С романа си за Езоп, изтъкнатият драматург и журналист Арнолт Бронен завоюва заслужено признание и като белетрист — историк. В него той постигна вглъбяване, което не бе присъщо на дотогавашните му белетристични творби, блестящи по-скоро с вълнуващото си репортажно майсторство. И макар че в подзаглавието на „Езоп“ сам Бронен се поставя скромно в положението на преводач на „Романа за Езоп“
, в основата на който лежи прочутата Йонийска книга от шести век преди нашата ера, макар да твърди, че само е „допълнил според източниците“ този старинен документален разказ, специалистите — филолози и литературните критици в родината му и в чужбина единодушно дадоха висока оценка на това негово постижение в областта на историческия роман.

Езоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Езоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Трябваше да приема предложението на Крез. Не защото възнамерявах да водя лидийска или пък елинска политика, а защото имах цели, които трябваше да допринесат полза на всички хора. Тъкмо това казах и на Пизистрат, който ме прие извънредно тържествено, заобиколен от своите архонти, както и от трима ексегети на делфийския оракул.

Предадох царското писмо от Крез. Пизистрат го взе с голяма радост и това не бе никак чудно; защото то бе поставено в златна касетка, обсипана със скъпоценни камъни, на стойност най-малко два таланта. Обясних писмото и изтъкнах изгодите, които Атина би имала от един съюзен договор с Лидия. Естествено — тъй добавих, — клаузата за взаимопомощ важи само в случай на нападение от страна на неелински държави. Касае се за взаимна отбрана при войни, а не при вътрешни междуособици.

Пизистрат се слиса. Заговори ми поверително:

— Защо ще се страхувам от варварите, тия жалки люде, които не познават ни Омир, ни каквато и да било култура! Страхувам се обаче от спартанците, от коринтяните, от тиванците, от егинците. От такава закрила се нуждая аз преди всичко, уважаеми.

Ядосах се. В края на краищата мен ме интересуваше повече закрилата на стотици хиляди атиняни, отколкото на един Пизистрат. Освен това бях виждал мидийци и перси, бях виждал бежанци с отрязани носове, бях разговарял с достатъчно хора, живели из ония страни. Ония страни бяха страшни не защото нямаха култура, а защото не я искаха. В ония страни, които с яростна мощ напираха да се разширяват, можеше да има всичко — и добри пътища, и отлични управници, и огромна, добре обучена армия, та дори и едно толерантно държавно ръководство; но духовна култура — не. Те щяха да оставят на елините всичко, щяха да им дадат може би дори повече богатства и по-голяма търговия, отколкото имаха днес; ала щяха да им отнемат вътрешните, духовните ценности, върху които се крепи надеждата на Елада.

Пизистрат не се интересуваше много от духа и от творенията му. Наистина той бе наредил да се съберат песните на Омир и да се изложат в една обществена библиотека; но не го беше сторил заради читателите, а за себе си, защото това подхождаше на фасадата му. Впрочем той смяташе себе си за единствения истински, чист елин и, изглежда, бе убеден, че с време това ще бъде разбрано от цяла Елада. И тогава от Понт 128 128 Понт (Евксински) — Черно море. до нос Тенар 129 129 Нос Тенар — нос на южния край на Пелопонес. и от Сикелия до Самос щял да управлява, да диктува, да владее само един: Пизистрат.

Опитах се още веднъж да му заговоря за истинската Елада: свободна страна, съставена от свободни градове. Та нали тъкмо в това се състоеше смисълът на елинската свобода сред един свят, вегетиращ все още в оковите на мрачна робия: че у всеки един бе съхранена жаждата за свобода. Да се поробват другите елински държави, значеше да се унищожи цяла Елада. Но също тъй равнозначно бе — ако не днес, то положително утре, — че се унищожава цяла Елада, ако се унищожи свободата на елините вътре в техните държави. Всеки елин трябва да бъде свободен…

— Но те са свободни — прекъсна ме с подигравателна усмивка Пизистрат.

— Освен сто и двадесет хиляди атински граждани в Атика днес живеят триста хиляди роби. В Спарта на един гражданин се падат двадесет несвободни.

— Робите не са елини — възрази ми Пизистрат.

Познавах роби, които бяха повече елини, отколкото евпатридските благородници. Казах му го. Познавах роби, които можеха да рецитират цели песни от Омир, чието име някои пълководци дори не бяха чували, казах му и това. Сетне заговорих за месенците. Те открай време са били свободни — също тъй свободни, както и атиняните. Нещастието им се е състояло в това, че страната им е по-плодородна. И затова били нападнати от Спарта — веднъж, и втори, и трети път. Тъй били поробени: младите мъже — избити, младите жени — опозорени, народът им — превърнат в народ от старци и деца. Как можеше да се примири с това един елин, за когото Елада е нещо повече от празна дума?

— Твоят цар не ми предлага съюз срещу Спарта, а от мен ти искаш да разсърдя Спарта, като пусна на свобода спартански бунтовници?

— Ако освободиш месенците, в случай на конфликт Крез ще ти помогне.

Това беше в разрез с дадените ми инструкции, но аз се осмелих да ги наруша. Наистина Садиат възрази; гневно поставих лидиеца на мястото му.

— Аз имам — казах му — тайни разпореждания, за които ти не знаеш.

Той се усмири, мърморейки недоволно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Езоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Езоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Езоп»

Обсуждение, отзывы о книге «Езоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x