Арнолт Бронен - Езоп

— И ние искаме цар. Той ще ни закриля.

И за да бъде достатъчно силен, та да се бори срещу ястреба, избрали за цар сокола. Тъй соколът поел своята власт. Тачели го гълъбите и се отнасяли с боязън към него. А той нямало защо да се мъчи с ловуване. Гощавал се от своите поданици най-безразборно: денем и нощем, сит или гладен, той ядял и стари, и млади, и силни, и слаби. Завайкали се тогава гълъбите и казали:

— Собственият владетел е по-жесток дори от врага!

Соматофилаките шумно размахали във въздуха възлестите си камшици. Развикали се:

— Езоп, твоята приказка не е за роби! Престани да разказваш, инак ще те наклеветим!

И бързо подкарали робите. Естествено не посмели да ударят Езоп. Ето защо тоя нагъл тип продължил да върви още няколко улички заедно с групата. И раздал на робите парцалчета от някакво парче плат, което носел под хитона си.

— Когато вашите деди — казал им той — вдигнали първото въстание в Атина, те разкъсали червения пеплос 126 126 Пеплос — разкошно везана дълга наметка, носена в тържествени случаи. на архонта и в ръката на всеки останало парче червен плат. По него се познавали по-късно в рудниците и на гребните кораби, с него се утешавали, когато изпаднели в най-голяма беда.

Парчето плат, което той раздал на бившите си другари по съдба, също било червено. Соматофилаките побеснели от яд и почнали да го търсят навсякъде, но не успели да го намерят.

Също като парчето плат изчезнал и Езоп. Хрумнало му внезапно, че го чакат и бързо се втурнал към пристанището. Ала в пристанището отдавна вече нямаше никаква Родопис. Там бях само аз и египетските стражници тъкмо ме смъкваха на сушата.

Едва когато стигнахме до вълнолома и видя, че нийде не се мярка никакъв Езоп, Родопис почна да ме обвинява, че съм бил затворил фригиеца. Това съвсем не беше така и аз се заклех в боговете, че не е вярно. Казах й, че я обичам, че не бива да мисли повече за мръсния, вероломен фригиец, че я чака прекрасен, охолен живот сред съкровищата на Самос. Тогава тя внезапно почна да беснее и да пищи. Цялото пристанище екна в обедния покой. И тримата трябваше да правим усилия да я удържим, за да не се хвърли във водата. Тъй отново се отдалечихме от вълнолома и налетяхме право в ръцете на египетската стража, чиито лодки се бяха насочили като стрели към мястото, отдето се чуваха виковете.

Хубава бе Родопис дори когато беснееше. Болката не я сломи и дори обляна в сълзи, тя все още ме привличаше. Ала египтяните прибраха буйствуващата жена и кротко я откараха обратно на третия кораб. Мен — без да проговорят нито дума, само във високомерните им очи се четеше безмълвно презрение — смъкнаха на вълнолома. Никога вече не видях нито лодката си, нито двамата си египтяни. (А пък те ми струваха цял куп оболи, особено лодката.)

Хората са склонни да ме смятат за повърхностен, макар че всъщност съм тъй задълбочен; но човек невинаги има време да проявява задълбоченост. Колкото и дълбока да бе мъката ми по Родопис, в момента надделяваше омразата ми към Езоп. Невъзможно бе всичко това да става с естествени средства. Само с вълшебничество, само с някакви нечестиви магии бе успял фригиецът да подлуди една толкова красива и толкова умна жена. Сега вече нямаше място за колебание, то не бе и в интерес на нещастната Родопис. Всеки час, който тя останеше още в Самос, можеше да донесе на оня фригийски шопар нови възможности да я отвлече. Планът ми беше добър. И в края на краищата беше добър и в политическо отношение.

Вечерта отивам в кухнята и приветствувам главния готвач. Истинският пръстен е у мен. Чувствувам как притиска хълбока ми, дето го нося, грижливо увит под една от гънките на хитона си. Той потиска и настроението ми. Пръстенът е скъп, достатъчно главоболия ми бе струвала смяната на истинския с фалшивия, голяма жертва е за мен да го върна обратно; но сега вече не се касае само за Родопис, а и за Самос, за всичките ми приятели — евпатриди, касае се за свободата.

Питам кои риби са за Амазис и за Крез. Така научавам коя е рибата, предназначена за шефа. Сетне блъсвам на пода някакъв скъп супник. Всички се навеждат и почват да събират счупените парчета. Действувам хладнокръвно и обмислено. Грижливо поставям пръстена в гърлото на рибата за Поликрат. Затъквам го здраво вътре, невъзможно е да изпадне. Шегувам се, давам на смутения главен готвач златна монета от по-дребните. Все ще намери как да се оправи. При големи държавнически посещения често се троши по нещо.