Арнолт Бронен - Езоп

Поликрат заповеднически ме извиква при себе си:

— Отбележи си: в продължение на един месец ще удвоим всички жертви, както от добитък, тъй и от жито и от злато.

Изведнъж цялото държане на Поликрат почва да не се нрави на Амазис. Той се отдръпва толкова настрана от него, сякаш се опасява, че от небето може да падне гръм и да удари другия. Поликрат долавя това. Той не иска да загуби съюзника си, иска да го спечели отново, да го спечели изцяло.

— Ще сторя, каквото ме посъветва твое величество. По-голяма жертва ли трябва да принеса?

Амазис почти не поглежда към него.

— Принеси в жертва нещо, което е наистина скъпо за твое величество. Какво е добитъкът, какво са житните крини, златните монети? Пожертвувай нещо, което ще ти липсва всеки ден.

Поликрат вдигна ръце към небето:

— Тогава не разполагам с нищо, което бих могъл да пожертвувам!

Слънцето плъзва лъчи по изящния му пръстен и го облива с блясък.

Амазис бързо поглежда натам и след това се извръща:

— Жертвувай пръстена!

Тежка борба е това за шефа. Големият смут, който настъпва в душата му, събужда дори цар Крез от неговата дрямка. Малките очички сред тлъстото лице поглеждат скритом към изтерзания приятел. Ако би знаял онова, което зная аз, Поликрат ще хвърли пръстена. Тогава той би знаял, че Теодор е мошеник. Тогава би знаял, че аз притежавам истинския, а той — фалшивия пръстен. Тогава би знаял, че принася в жертва нещо без всякаква стойност. А аз от своя страна зная, че каквото и да стори той, боговете ще му се разгневят; защото и в двата случая би сбъркал; и така, той хвърля пръстена.

Тъй мечтаех, докато виждах още пръстена да лети във въздуха. Поликрат беше доста силен, а пръстенът — позлатено олово — доста тежък. Ето защо той падна твърде далеч сред вълните и веднага изчезна. На това място морето бе доста дълбоко, около четиридесет разтега. Може би някой гмурец все пак би могъл да намери пръстена, ако беше видял точно къде падна. Аз не бях в състояние да посоча с положителност мястото. Единият пръстен беше изгубен, знаех, че бе дошло време да се реши въпросът за другия.

Върнахме се обратно в разкошната зала. Напрежението изглеждаше поспаднало. Амазис като че ли отново бе изпълнен от доверие, бих казал дори, благосклонност към Поликрат. Чрез пожертвуването на пръстена шансовете за тристранния съюз се бяха увеличили значително. Поликрат, тоя лъжец, тоя префинен мошеник, тоя измамник, тоя тиран, можеше отново да тържествува със своите трикове.

Едно уязвимо място има тристранният съюз. Амазис е истинска бездна от недоверчивост. Той не е глупав, ала разумът му си има граница: нейното име е суеверие.

Техни величества отиват да спят. Новият ден обещава да бъде още по-горещ от предишния. Не ме хваща сън. Не ме свърта и на едно място. Нещо ме кара да отида в кухнята. Говоря с главния готвач. Сигурно ще се вечеря късно? Какво ще бъде поднесено за вечеря? Твърде горещо е за месо, твърде късно — за млади птици; привечер ще бъде наловена риба и ще бъде сервирана прясно изпържена. Казвам:

— Шефът се безпокои да не би някой враг да сложи отрова в ястията на неговите високи гости. Ето защо аз трябва да присъствувам при приготовлението.

Главният готвач кимва, подобни шеги не са нещо ново за него.

Разполагам с време до вечерта. Всичко, което съм намислил да правя, трябва да бъде свършено до вечерта. Гилис отново е на път към някакъв бордей. Бързо се отправям към вилата на Харакс. Голямо вълнение цари там; или може би всичко ми се струва така само защото съм развълнуван? Не, той крои нещо, събрал е при себе си египтяни. Египтяни? Стъписвам се, но твърде късно е, трябва да му се доверя; моля го да прекъсне разговорите си, той се подчинява с недоволно мърморене, питам го без заобикалки:

— Какво знаеш за Родопис и за Езоп?

Старецът едва не припада. Вижда се заловен на местопрестъплението — а пък аз съвсем нямах намерение да го залавям. Разправя ми една дълга история. Знае почти всичко за двамата. Укорява мен, Поликрат, цял Самос, че още на времето не сме ликвидирали тоя порочен тип, тоя богохулник, тоя заклет враг на делфийския оракул. Ако не бил той, Родопис от години насам щяла да бъде наложница на Харакс.