Арнолт Бронен - Езоп

Ако знаех тогава всичко, което знам днес! Безсрамна, подла жена! Никаквица и нищо повече! Трябваше да я изнасиля пред очите на двамата египтяни. Та тя така е свикнала. Глупец бях аз!

През цялото време, докато се намирала в пристанището на Самос, пазена най-зорко, тя разменяла пламенни любовни писма с Езоп. Възпявала го в стихове — по-късно намерих писмата, — той пък й пращал живописни, поетични басни. Тъй всичко около бягството било вече подготвено. Тя подкупила робините си, моряците си, той трябвало да дойде с лодка на кораба, малко след мен.

Пъргав ум имаше тая Родопис! В един-едничък миг схванала цялото положение. Така за отвличането си тя разполагала с един сигурен Меандрий и с един несигурен Езоп.

Предпочела сигурния Меандрий и спестила за по-късно писъците си.

Е, колкото за Езоп, не се страхувах от него. Имах пълно доверие в своя роб. Това се оказа грешка. Езоп чакал точно толкова, колкото можел да чака. Щом дошло време да се погрижи за лодката, почнал да проявява безпокойство. И понеже робът отказал да го пусне, поискал да го отведат пред Поликрат. Откъде можех да предвидя такава дързост?

За съжаление Поликрат не спял — човек никога не бива да си взима шеф, който спи малко, — а освен това бил в най-добро настроение и благосклонно кимнал, когато дръзкият фригиец поискал да го пуснат от двореца, защото трябвало да се срещне с любимата си. Тоя тип, значи, казал съвсем открито какво смята да прави. И тъкмо това се харесало на Поликрат.

Тъй Езоп бързо се отправил към пристанището. Ако той не бе именно Езоп, тогава моята лодка и неговата лодка щяха да се срещнат насред пристанището и аз, добродушният, вечно мамен аристократ, щях на всичко отгоре да помогна на оня мръсен роб, на оня лъжец и измамник, да се добере до своята никаквица! Но той беше Езоп и по пътя към пристанището срещнал група от робите, работили на времето заедно с него във водопроводния тунел за Хипсиполис.

Робите спрели и буйно се развикали след Езоп. Фригиецът също спрял, погледнал ги и няколко сълзи — тъй ми докладваха — се търкулнали по изцапаните му бузи. Соматофилаките естествено почнали да шибат с камшици тия непокорни негодяи. Съвсем наблизо обаче се намира малък храм на Деметра; според един стар и за съжаление все още прилаган обичай под неговата сянка се позволява и на робите да почиват. Езоп казал това на соматофилаките, докато размахвали бичовете си, и понеже те били чули вече, че фригиецът живее в двореца на Поликрат, разрешили на робите да си починат. Насядали робите един до друг на земята, почнали да се прегръщат и да се целуват.

Хубаво нещо били и почивката, и сянката, хубаво било и това, че Езоп бил наблизо; тъй казвали те. И след като му се оплакали, че навярно предстои да ги продадат в чужбина, замолили го за утеха.

— Разкажи ни една приказка — молели те Езоп.

Тогава соматофилаките рекли:

— Нищо не бива да разправяш. Защото робите запомнят всичко, което си им разказвал, предават го от уста на уста, винаги след това стават дръзки и мързеливи; ето защо главният строител и началникът на строежа забраниха да се разказват Езопови приказки.

— Хубаво — казал Езоп. — Те може би са в състояние да го забранят на другите; на мен обаче Поликрат, дано го закрилят боговете (в които той, разбира се, съвсем не вярва), е дал изрично разрешение да разказвам тия приказки.

Соматофилаките не били съвсем убедени.

— Добре — рекли накрая те, — разправяй. Но не искаме да си имаме неприятности; затова не казвай нищо бунтовно и нищо против тираните!

Отначало Езоп разказал една приказка, за да пресуши робските сълзи:

Зевс заповядал на Прометей да създаде човека. Приготвил той глина, но не намерил вода; ето защо забъркал със сълзи глината, от която създал човека. Така че не бива да се опитвате да прогонвате мъката и тъгата, невъзможно е. Бог не е поставил мъката в човешката душа, за да я оскърбява и хули. Той е вградил мъката и тъгата в човешкото, за да му даде трайност и спасение.

Замислили се соматофилаките дали в тая приказка има нещо бунтовно или насочено против тираните. Не открили нищо, позволили на Езоп да разкаже втора приказка:

Това било още по времето, когато власт имали само животните. Птици, змии и четириноги, всички си били пожелали царе и получили царе. Само миролюбивите гълъби не искали да чуят отначало за никаква власт. От това се възползувал ястребът. Спускал се от небесните висини и ловял безпощадно гълъбите. Разкъсвал и стари, и млади, и бавни, и смели. Казали си тогава гълъбите: