Арнолт Бронен - Езоп

Говорят елински, но Амазис не разбира всяка дума, изречена от Крез. Заедно с Амазис е началникът на неговия кабинет, някой си Амени; той играе и ролята на преводач. Аз, като преводач от лидийски, не става нужда да се намесвам, тъй като Крез говори по-добре и от елин. Тъй стигнахме до двореца.

Жегата през тоя ден просто смазва. Крез има затлъстяло сърце и по обяд трябва да почива. Поликрат му изпраща своя лекар Демокед; той не му дава капки, а му казва, че е добре да яде по-малко.

Вечерта започват политическите разговори. Мисля за моята дама на кораба и трудно се съсредоточавам. При това Амазис е бърз, хитър и добре осведомен. Изгодно е за Поликрат, че той високо цени самоската флота; за бунта все още не знае нищо; познава производствените възможности на корабостроителниците и смята самоските триери за по-стабилни, и при това по-бързоходни от коринтските.

Какво трябва да бъде съдържанието на съюзния договор? Амазис, разбира се, няма нищо против Лидия и Самос да му се притекат на помощ, ако Персия го нападне. Готов е също така да дойде на помощ на Самос, в случай че островът бъде нападнат — впрочем това е едно твърде празно обещание, тъй като египетската флота не струва много. Но той не иска да се обвързва по отношение на Лидия. Крез не му допада. А Поликрат, напротив, пуска в ход своето обаяние и виждам как дори хитрият египтянин се хваща на въдицата на тоя префинен мошеник.

От петдесет часа насам съм работил непрекъснато и без сън. Длъжен съм незабавно да повтарям на глас всяка дума на фараона, която записвам. Сбърквам при писането — Амазис се усмихва и ме поправя. Сбърквам повторно. Амазис се усмихва отново, но Поликрат побеснява. Удря ме през ръката, удря перото ми, ругае ме тъй, както надзирателите ругаят робите при водопровода на Самос. Трябва да го преглътна. Розоликият образ на моята хубавица от Навкратида изчезва, зад челото ми буйно нахлува кръв.

Така и втората нощ минава без сън. Вън се развиделява. Крез казва с прозявка:

— Да поизлезем малко!

Поликрат предлага да идем на просторната тераса на покрива. Тя е току-що построена по негова поръка, отгоре се открива хубава гледка към града, към планините и над морето в посока към Лидия.

— През ясни дни — шегува се шефът — оттам се вижда чак до Египет.

Качваме се горе. Терасата се намира в южната част на двореца, който стига до самото море; там е и западната подпорна колона на пристанищното укрепление. Слънцето сияе, разпенените вълни, които се разбиват долу, в скалите, блещукат и пламтят под лъчите му. Амазис обича природните картини. Докато аз скритом хвърлям поглед към третия кораб, който още е потънал сякаш в утринна дрямка, той се възхищава от богатата земя, от натежалите с плод тераси на градините и плантациите, които се издигат над града чак до пиниевите и кипарисовите гори, възхищава се от стръмните планини и скалистите им върхове.

— Красива земя! — казва възторжено той.

Поликрат ме изтръгва от бленуването ми, като грубо ме сръгва, сетне с внушителен жест посочва наоколо си:

— Всичко това е моя земя!

Амазис повече се придържа към обективността.

— Твое величество е щастлив, че я владее — казва сухо той.

Поликрат е твърде обиден.

— Разбира се, че съм щастлив — казва той. — И страната ми е щастлива. Моите поданици са щастливи. Това, което вижда твое величество, е една сфера на щастието!

Крез му приглася, като уморено се бори с прозевките.

— Ние тук — обяснява той и търка ту очите, ту ушите си — не сме като хората на запад, като атиняните. Те наричат човека щастлив едва когато умре. Нямам нищо против всемогъществото на боговете — добавя той и заклинателно отправя взор към небето, — но Кибела и Зевс Сабазий са дали щастието на живите хора.

Поликрат, същинска бронзова статуя на собственото си величие, приключва въпроса за атиняните, като презрително махва с ръка:

— Човек трябва да има смелост за собственото си щастие. Тогава пред щастието му се прекланят и боговете.

Струва ми се, че точно в този миг Амазис осъзнава цялата душевна празнота на шефа. Той се отдръпна настрана, сякаш се бои да остане в близост с него. Казва твърде тихо:

— По-добре е ние да се прекланяме пред боговете.

— Та нали, ако има богове, аз съм щастлив именно чрез боговете.

— Ако си щастлив, тогава не предизвиквай боговете.

— А какво да правя, ако съм щастлив?

— Принеси жертва!

— Принасям жертви всеки ден и във всеки храм.

— Принеси по-голяма жертва!