Арнолт Бронен - Езоп

— Ще направим — каза той — непревземаемо пристанището на Самос. На времето, когато нашите кораби искаха да нападнат Тир 125 125 Тир — град във Финикия. , защото гражданите на Тир бяха дали убежище на неколцина от враговете на моята власт и не искаха да ни ги предадат, те ни обстрелваха с огромни огнемятащи машини. Ние изгубихме два кораба и бяхме принудени позорно да се оттеглим… Ти си добър математик, Питагор. Ще ти кажа какво трябва да вършат машините, а ти ще ми изготвиш плановете за да могат да ги построят моите дърводелци.

Езоп погледна Питагор. Отначало той мълчеше и се въртеше неспокойно на мястото си. Едва когато Поликрат додаде, че щял да му даде звание главен флотски инженер, дългокосият се изчерви. Стана и с малко гъгнивия си, твърде патетичен глас каза:

— Няма да ти правя никакви планове. Истина е, че светът трябва да бъде завладян — но от хармонията, а не от поликратовщината. Готов съм да ти помагам — в условията на свобода и за постигане на мира; никога обаче няма да ти помогна, ако трябва да работя принудително и за войната.

Дъхът на всички ни секна от ужас. Стратезите хванаха мечовете си, флотските командири — моряшките си ножове. Крокодилската челюст на Поликрат затрака гневно и шумно; само смъртоносната дума все още липсваше в крокодилския му мозък.

Тогава Езоп стана и мълчаливо прегърна Питагор.

Не мога да спя, чета тия Омирови химни, които Поликрат е заповядал да запишат и съберат. Първият е посветен на Афродита, ала не изразява онова, което е в мене. Ибик ме познава по-добре:

Тя е там, на кораба, на тримачтовия царски кораб. Нощем я виждам в светлината на факлите, виждам я как неспокойно се разхожда по палубата. Само любов може да бъде това, което не й дава мир, което я лишава от сън, та нали и с мен е същото!

А невъзможно е човек да иде дотам, да доплува дотам, нито дори да прехвръкне дотам. Струва ми се, че никога досега не е имало по-добре охраняван кораб. И двамата се пазят: Поликрат варди острова си, Амазис — корабите си. Любопитен съм какво ще охранява Крез, когото очакваме да пристигне утре.

Замислям се над това, как възникна подозрението. Всичко започна с отказа на Питагор. След едно бурно, гневно избухване Поликрат му даде последен срок. Този път той беше твърдо решен да сломи волята на високомерния лъжефилософ. Изпрати да ме събудят посред нощ и ми продиктува обвинителния акт, в случай че на следния ден се наложеше да се събере морският военен съд; обвинението бе за бунт и богохулство и в него се искаше незабавната смърт на Питагор чрез удавяне в чувал с камъни. Това бе екзекуцията, която Поликрат предпочиташе открай време. След като привърших с писането, той ми нареди да надзърна за подсъдимия, промъкнах се тихо и намерих леглото му празно; също и Езоповото. Втурнах се назад и докладвах:

— Шефе, двамата са офейкали!

Поликрат изфуча като ужилен навън. И тогава видял при носа на кораба Езоп, увлечен в сериозен разговор с още някого. Върна се успокоен, усмихна се на себе си, а ме наруга:

— Идиот такъв, двамата най-спокойно философствуват. Ще видиш, всичко ще се нареди!

Изпрати ме да спя. Повъртях се още малко, за да ми повтори заповедта си, и в това се състоеше моето щастие. Инак нямаше да седя сега тук и да пиша тайните си записки.

На другата сутрин моят роб ми носи вино и тиганици. Разправя ми:

— Какъв чудак е тоя мой бивш събрат по съдба Езоп. През нощта стана нужда да изляза на палубата, за да повръщам. Там фригиецът най-оживено разговаряше с дървеното изображение на полубогинята Кена при носа. Кена пък му отговаряше с шепота на вълните. Той чуваше, каквото му се искаше да чуе, и говори така цяла нощ.

Отначало бях още сънлив, ала сетне подскочих:

— С кого разговарял?

Робът повтори думите си.

Втурнах се към леглата. Езоп спеше. Спеше толкова дълбоко, че човек просто не можеше да го събуди. Леглото на Питагор беше празно. По някакъв начин, който никога не можехме да разберем, той се беше прехвърлил през борда и беше избягал. Едва след години чухме за него. Намирал се на италийска земя, в града Кротон.